Възкресение Христово
Възкресение Христово-Великден
За Великден
На Великден
...Великден
Начало / Актуално / Празници...5.jpg&img_width=300)
Най - големият манастир " Преображение Христово" - " Големият Метеор" - приютява около петдесет поклонника. Манастирът "Св. Преображение" е изграден на най-високата скала в Метеора(Гърция). Той е най-големият, най-важният и най-старият манастир. Основан е през 1340-1356 and 1372 - от свети Атанасий Метеорски. Когато през XV–XVI век монашеската република в "Скалния град" ("Литополис Стаги") се разрастнала, неин глава станал настоятеля на Голямата Метеора, който и до нес има първенствуващо значение. В манастира могат да се видят едни от най-ценните образци на пост-византийско изкуство в Гърция. Манастирската библиотеката съдържа множество ръкописи и редки книги. Трапезарията е изградена през 1577 г. на северната страна на църквата, със сводест покрив, поддържан от пет колони. Днес в нея е изложена рядка колекция от ръкописи от IX век и икони. Силно впечатление прави стаята, в която са подредени останките на отшелниците (техни черепи и кости). Днес до манастира се стига по стръмна каменна стълба.
...Преображение Христово " Големият Метеор" - Гърция
Начало / Гърция / Природните чудеса на Гърция / Метеора / Забележителности в Метеора, Каламбака - Гърция...
Какво трябва да знаем за Коледа?
Коледните празници... Все традиции – достолепни перли в културното многообразие на Европейския съюз. Карат ни да се гордеем с българските, но и да си зададем въпроса - как посрещат Рождество Христово нашите европейски съграждани?
...Коледа
Начало / Актуално / Празници...
Символи
Великденски символи
И тази година ще съхраним традицията, като украсим празнично домовете си. Ще изчистим мислите си и ще посрещнем празника с отворени сърца. Ще боядисаме шарени яйчица. Ще изпечем ароматни козунаци и ще приготвим вкусна трапеза. Няма да пропуснем да поднесем малки изненади, подаръчета и жестове на внимание, за да зарадваме своите близки и приятели, да им покажем колко ги обичаме и уважаваме и да направим празника им наистина специален.
Радост е да създаваш празник за другите. Нека вашите пожелания за Великден да бъдат топли, сърдечни и носещи надежда в себе си.
Великден е един най-големият християнски празник и един от най-любимите празници от църковния календар. Неслучайно, ние православните го наричаме „светъл“. Великден е символ на възкресението, на победата на доброто над злото, а също и на победата на живота над смъртта. Това е празник не само на възкресението на Христос, но и символ на нашата вяра в по-добрите времена, на надеждата и на желанието ни доброто да пребъде.
Всяка година християнският свят приветства началото на нов живот за природата и хората. Мястото на Великден в църковния календар съвпада с възраждането и разцвета на природата, с тържеството на слънцето и живота. Затова според народните представи той е най-големият и важен пролетен празник. Традициите са променени и позабравени, но в днешно време сме запазили най-хубавото от празника. Запазили сме неговите символи.
И така … защо обичаме да боядисваме яйца, кой е Великденският заек, какви други животни присъстват в дома ни за празника като част от великденската украса … Сигурни сме, че връщайки се всички към тези символи ще намерите още смисъл и радост във всеки аспект от идващия празник.
...Символи
Начало / Актуално / Празници / Великден...
Най-големият и тържествен празник без фиксирана дата! Великден - празник определящ се от лунния календар! Но вижте повече за Великден тук:
И така, както споменахме датата на Великден-този най-голям и тържествен православен празник се определя всяка година съобразно лунния календар. Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. В евангелските текстове често се споменава, че приживе Исус Христос нееднократно предсказва разпъването си на кръста и Възкресението си след три дни. И когато на третия ден след погребението Му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Исус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна.
...Инфо Великден
Подготовката за празника Великден протича през цялата предходна седмица. Червените великденски яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък. С първото, боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия: "великденски кравай", "богова пита", "кошара", "харман", "квасник", "яйченик", "плетеница" или "кукла". Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини.
Винаги Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с "Христос воскресе!" Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези, като през трите празнични дни се играят хора на мегдана, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, като пеят обредни песни.
Начало / Актуално / Празници / Великден...
Яйца
Великденски яйца
Боядисването и борбата с яйцата е любимият великденски ритуал за малки и големи. Яйцето е един от най-важните символи на Великден, свързан с представата за мини вселената, побрана в една черупка. Малко са нещата в нашия свят, които имат толкова просто, но очевидно и дълбоко символично значение. Яйцето е малкото чудо на живота, което пази в бялата си пазва тайната на възкресението и новата пролет. То е добър знак за щастие, богатство и здраве.
Великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък или в събота сутрин преди Великден. Първото яйце винаги е червено. С него нашите баби са рисували кръст на челата на децата за здраве, наричайки за здраве с думите „Червен, червен Великден!“. След празника го закопавали в засята нива или го пазили до следващата година, за да гадаят по остатъка от съдържанието му. Причината, първото яйце да е обезателно червено се обяснява в няколко различни легенди, но всички са свързани с разпъването и възкръсването на Исус и червения цвят идва от неговата кръв. За да оцветят своите „пирашки“ или „писаници“ някога българките ползвали естествени цветове от природата – червеният идва от корени на брош, цветове на риган и мушкато, жълто от цвят на млечок и кори на киселица, а зеленият – от цветове и листа на сърпец и коприва. Всеки цвят има своето символично значение: червеното е силата и кръвта, синьото е небето, зеленото е природата, жълтото е слънцето.
Другото яйце, което обезателно се пази е „борецът“ или яйцето победител, оцеляло след борбите с другите яйца. То е символ на виталността и остава като спомен за отминалия празник чак до другата година, като носи здраве и късмет на притежателя.
Още през XIII яйцето се превръща и в желан великденски подарък. През Средновековието европейските аристократи започват да си подаряват луксозни яйца, обвити в златен варак. Началото на тази традиция се приписва на английския крал Едуард I. Няколко века по-късно се подаряват празни, прекрасно изписани и облечени в плат яйца, в които се слагат навити на тънка пръчица великденски пожелания.
В християнският свят от традицията на рисуваните яйца се появяват множество истински произведения на изкуството. Декоративни яйца се правят от дърво, стъкло, глина, метал и минерали. Рисуват се богато, украсяват се със злато и редки камъни. С оформянето им се занимавали художници, занаятчии, монаси и придворни иконописци.
Модата на шоколадовите яйца се появява сравнително наскоро, но те стават широко разпространен и желан подарък, особено в комбинация с друг великденски герой – заекът.
...Яйца
Начало / Актуално / Празници / Великден / Символи...
Роженски манастир
Eдин от най-интересните и важни религиозни и културни центрове на територията на България. Намира се на 6 километра източно от град Мелник. Своеобразното му географско положение определя както ролята му на посредник в многовековното културно взаимодействие на балканските народи, така и рядката екзотична красота на заобикалящата го природа. На югозапад от манастира е планината Славянка (Боздаг), по чийто хребет минава днес границата между България и Гърция. На североизток се открояват с причудливите си очертания знаменитите мелнишки пясъчни скали (плиоценски езерни образувания),които оформят предпланинското понижение към долината на река Струма. А зад тях в долината издига величествените си заснежени масиви Пирин планина..
Точни данни за основаването на манастира липсват. Счита се, че той е съществувал още през XIII в., когато цялата Мелнишка покрайнина е била управлявана от деспот Алексий Слав, племенник на българския цар Калоян (1197-1207). Косвени данни за това черпим от приписката към гръцки ръкопис от XIII в., богато украсен с миниатюри, в която се казва, че книгата е принадлежала на манастира, намиращ се над Мелник. Най-ранното сведение, в което манастирът се споменава със сегашното си име, се съдържа в ръкопис от 1551 година, днес в ръкописната сбирка на Великата лавра на Атон, написан от тогавашния игумен на манастира "Богородица Розинотиса" (т. е. Роженска) йеромонах Козма. Вероятно, първоначалният манастирски комплекс е претърпял сериозни разрушения и през XVI в. е бил отново възстановен. Още от началото на своето съществувание манастирът е бил ставропигиален - т.е. независим от местния мелнишки митрополит, а подчинен само на вселенския патриарх - привилегия, с която се ползуват само най-значителните обители в православния свят.Главната църква, посветена на Богородица е трикорабна сграда с притвор, която, според особеностите на градежа в долната част на стените и на стенописите в притвора, се датира от XVI век. Едно потвърждение на тази датировка намираме отвън на западната фасада, където в ниша над входа е запазен образът на Христос на трон, заобиколен от апостолите, с изписана 1597 година. При по-късното възстановяване на сградата първоначалният цилиндричен свод е бил заменен с втори покрив, свален по-ниско така, че днес закрива горната част на някои изписани върху стените изображения. Възможно е, тази реконструкция да е била осъществена в началото на XVII век. За това свидетелствува 1715 година, запазена върху стъклописите на един от прозорците в източната част на северната стена на църквата. Самите украсени с многоцветни стъклописи прозорци на църквата са една от нейните забележителности. У нас те не се срещат другаде, освен в Мелник, където са украсявали някои къщи на заможни жители (напр. Кордопуловата къща от 1756 г.).
Към първата половина на XVIII в. се отнася решителното обновяване на манастира и цялостното вътрешно оформление на главната църква, което, както съобщава запазеният надпис на западната стена в наоса, завършва окончателно на 5 юли 1732 г. по времето на патриарх Паисий, на мелнишкия митрополит Антим (1716-1737), на игумена Анастасий, и на настоятеля и ктитор кир Дукас. То означава украсяване на църквата със стенописи, изработване на главния иконостас и иконите за него, обзавеждане на интериора с резбована мебел.
Стенописите, украсяващи притвора на главната църква са най-ранните, вероятно от XVI век. Те представят предимно сцени, илюстриращи деянията на Христос след възкресението: чудесата с Умножаването на хлябовете, с превръщането на водата във вино (Сватбата в Кана Галилейска), Чудесния риболов и чудотворните изцеления, които Христос дарява на верующите. Те включват и една рядка илюстрация на богослужебния химн "Достойно ест" в чест на Богородица. В нишата над входа към наоса е добавено Успение Богородично с надпис: "Изобрази се представеното Успение от зографите Теохар и Никола 1727". Към XVIII в. се отнасят и двата ктиторски портрета в долния пояс на северната стена. Според облеклото и запазените фрагменти, те могат да бъдат идентифицирани като образи на споменатите в надписа от църквата и в други документи исторически личности: игуменът на манастира Анастасий и настоятелят кир Дукас Халтас.
В наоса на църквата е създаден живописен ансамбъл със сложно идейно съдържание и високи художествени достойнства. Тематичният му обхват не се изчерпва с традиционните евангелски сюжети, нито със символичните композиции, задължителни за украсата на всеки християнски храм. Тук са включени изображения, специално свързани с култа към Богородица, на която е посветена църквата и самият манастир. В най-горния пояс на южната и северната стени са илюстрирани 24 строфи (песни) на Богородичния акатист - този истински шедьовър на византийската химнична поезия, в който Богородица се възхвалява като майка на бога - слово и като защитница на византийската столица от многобройните й врагове. В стилово отношение тези стенописи представляват един от най-своеобразните варианти на балканската монументална живопис от XVIII век.
Северозападният параклис на църквата е посветен на св. Безсребърници (св. Врачи-лечители) Козма и Дамян, чийто култ е разпространен в цялата област, известна от древността с лековития си климат и минерални извори. Той е украсен със стенописи от XVIII век. Наред с образите на патроните св. Козма и Дамян вляво от входа се откроява изразителният портрет на монахинята Мелания. Фактът, че тя е изобразена с модела на параклиса в ръка, и че името й се споменава като име на дарителка във фрагментарно запазения надпис под прозореца на северната стена на параклиса дава основание да разглеждаме този образ като ктиторски портрет. Тук се намира най-ранният иконостас на Роженския манастир. Той включва орнаментален фриз с оцветена дърворезба, произхождащ от по-ранен иконостас, към който са добавени по-късно рисувани части и икони, сред който в царския ред се открояват "Богородица Елеуса" и храмовата икона "Св. Безсребърници" от 1776 година. Южната фасада на манастирския храм е изцяло покрита със стенописи. Над входа е изобразена Богородица на трон, заобиколена с допоясни изображения на пророци в медальони. Отдясно са сцените на Страшния съд, а отляво - т.нар. "Стълбица на добродетелите’, по която монасите се възкачват към праведността.
Главната църква на Роженския манастир се отличава с рядко единство и хармония на вътрешната си украса. Тя е от малкото запазени до днес оригинални ансамбли, в които всяка съставка е обмислено съчетана с останалите. Особено значение в църковния интериор, в организацията на храмовото пространство има иконостасът. Големият иконостас на Роженската църква (10,50x4,40) е изработен заедно със стенописите по време на голямото преустройство от 1732 година. Той е един от най-представителните сред запазените от XVIII в. иконостаси по българските земи, наред с този от църквата "Св. Богородица" в Бачковския манастир, от църквата "Св. Георги" в Арбанаси и др. Цокълните му табла са покрити с рисувани букети цветя, а всичките му релефни части - пиедесталите, колонките, архитравът, фризовете и т.н., са покрити с плитка резбована плетеница. Тази плетеница притежава особено богатство на орнаменталните мотиви и е истинска съкровищница от образи, вплетени в растителния орнамент. Позлатените резбовани части на иконостаса се открояват върху тъмните фонове и създават великолепно многоцветие, което акцентира колоритното богатство на целия интериор. Всички икони от царския ред (сред които особено значителни са "Христос Вседържител", "Богородица", "Св. Йоан Предтеча" и др.), както и повечето от останалите икони са изпълнени от същите зографи, които са изписали и стените на наоса. Обзавеждането на църквата с резбована мебел през XVIII в. се допълва от амвона, кивота над светия престол, владишкия трон и двата реда столове за богомолците, полилея (днес разглобен) и великолепния проскинитар. По-късно, в края на XVIII или в началото на XIX в. в дяконикона на църквата е бил добавен т. нар. "Малък роженски иконостас", в който дърворезбата пресъздава цели религиозни сцени и дори образите на пророците, които обикновено се рисуват. Тук многоцветието е изоставено, за да се постигне силен ефект с играта на светлината и сенките, с виртуозното използуване на пластичните и пространствените възможности на резбата. Стиловите особености на този иконостас напомнят за връзките на Роженския манастир с манастирите на Света гора.За тези връзки свидетелствува и патриаршеският сигилий от 1761 г., в който се изтъква зависимостта на Роженския манастир от светогорския манастир Ивирон, а в края на века - голямата Богородична икона, пазена в специален кивот в параклиса "Св. Безсребърници". Иконата е реплика на прочутата чудотворна икона на Богородица, която е охранявала портите на Ивирон (оттам епитета Портаитиса), и включва сцени с изображения на нейните чудеса. Надписът й сочи, че тя е зографисана "от ръката на Яков, монах Иверски" в 1790 г., а е била поръчана заедно със специалния кивот, с благословението на кожарския еснаф в Мелник.
Следваща по значение сграда в манастирския комплекс е Трапезарията, вградена в югоизточното крило на манастира. Проведените реставрационни работи показаха, че днешното правоъгълно по план помещение (7,20 х 16 м) с апсида, е изградено върху дебели средновековни каменни стени. Открити бяха стенописни композиции и фрагменти "Тайната вечеря" в апсидата, сцената "Св. Пахомий и ангела", цикълът на "Богородичния акатист" и др., които дават възможност да се реконструира иконографската програма, типична за украсата на светогорските манастирски трапезарии от XVI и XVII век. Изяществото и одухотворената красота на образите, ясната и уравновесена композиционна структура на сцените, светлият колорит, изграден върху съчетания меки пастелни тонове говорят за високите художествени качества на тези стенописи.
Към манастирския комплекс се отнася и Костницата, изградена в 1597 г. както всички църкви от този тип, вън от манастирските стени. Тя е двуетажна църква - гробница, в долния етаж на която са събирани костите на умрелите манастирски братя. Горният етаж, предназначен за богослужение е украсен със стенописи. Запазеният ктиторски надпис сочи, че те са създадени по времето на игумена Теодоси и митрополит Силвестър през 1662 година. Тук намираме сцени, илюстриращи живота на св. Йоан Кръстител, който се разглежда като предтеча на монашеството и застъпник за греховете на човека. Този цикъл от 12 сцени е един от най-ранните и най-пълните в монументалната живопис на Балканите. С голямото преустройство на Роженския манастир през XIX в. са свързани останалите манастирски сгради. Особено типични за балканската архитектура от XIX в. (и за българската възрожденска архитектура) са обширните дървени галерии с кьошкове, стълбища и парапети, които преминават през монашеските килии и гостните стаи на втория и третия етаж на северното крило. Българската държава и църква проявява целенасочени грижи за опазване на художествените паметници в манастира. Завършена е реставрацията на стенописите, както и на много икони. Оформена е забележителна музейна сбирка, която съхранява ценни икони и други предмети от религиозния култ, дарявани на манастира от жителите на Мелник и околността, донасяни от поклонници от различни краища на България и православния свят. Много от тях са с ктиторски надписи на гръцки и български език, с дати от периода XVII-XIX в., и дори с подписи на зографи, което говори за това, че по това време Роженският манастир продължава да бъде най-значителният духовен център в околността. Етнографският отдел притежава уникална сбирка от носии и шевици от Югозападна България.
...Роженски манастир
Начало / България / Красива България...
Един от най-красивите острови в Гърция е Корфу и освен със страхотна природа и плажове, островът може да ви впечатли с една интересна традиция за Великден в Гърция, която не се среща никъде другаде в Гърция. Жителите на острова хвърлят големи глинени гърнета, пълни с вода, в знак на очакване на възкресението на Христос. Това се случва през деня. Когато настъпи вечерта, всички се събират на площада и под светлините на хиляди фойерверки отпразнуват възкръсването на Божия син.
...Гърция
Начало / Актуално / Празници / Великден / Традиции...
През декември всяко българско семейство живее в радостното очакване на Рождество Христово. Подготовката за Коледа у нас в България е свързана с безкрайната любов към близките ни хора и надеждата за по-добро бъдеще.
А посрещането й е израз на изконните български традиции и ценности. Та има ли българин, който да не стяга с трепет трапезата за Бъдни вечер, да не очаква с радост песните на коледарите, празника Сурва? Все традиции – достолепни перли в културното многообразие на Европейския съюз. Карат ни да се гордеем.
...Коледа в България
Начало / Актуално / Празници / Коледа...