Културни и природни забележителности в Странджа

На територията на планината се намира Природен парк „Странджа“ (обявен за парк през 1995 година с 116 136,2 хектара той е най-голямата защитена територия в България). Към защитените територии спадат и резерватите „Силкосия“, „Узунбуджак“, „Витаново“ „Средока“ и „Тисовица“. 
Резерватът „Силкосия“ (396,5 ха) край с.Кости е обявен на 29 юни 1933 г. Това е първият резерват в България. Притежава значително растително богатство: 260 вида висши, 16 реликтни и 3 ендемични растения. Създаден преди всичко за съхранение на впечатляващите горски формации от буково-горунова и чисто букова гора с подлес от зеленика и други вечнозелени храсти.
Резерватът „Узунбужак“ ( „Лопушна“ ) заема територия от 2 581,5 ха. Разположен е в землището на с. Сливарово. Това е най-големият и представителен биосферен резерват на България. Тук са представени най-големите по площ възрастни първични букови и буково-дъбови гори в Странджа.
Резерватът „Витаново“ (754,5 ха) е разположен между гр. Малко Търново и с. Бръшлян. Отличава се с по-голяма надморска височина (до 650 м). От горите 40% са източно-букови със средна възраст над 100 години. Установени са 462 вида висши растения. Преобладават средиземноморските флорни елементи.
Резерватът „Средока“ (607,8 ха) се намира в землищата на гр. Малко Търново и с. Стоилово. Характеризира се с много стръмни склонове и скални образувания по десния бряг на р. Айдере. Преобладават лавровишня и компактни групи от колхидски джел.
Резерватът „Тисовица“ (749,3 ха) е разположен в землището на с. Българи. Това е най-младият резерват на територията на Странджа, обявен на 16.02.1990 с цел запазване на първични източнобукови формации с подлес от вечнозелени храсти - странджанска зеленика, тис.
Наличието на защитени природни територии, редки представители на флората и фауната из цялата планина, самобитния бит и фолклор на местното население, историческите и културните паметници от много епохи, правят Странджа много атрактивна и интересна. 
Тук може да станете свидетели на един древен езически обичай – нестинарството. При този обичай хората танцуват боси върху жарава (въглени). Според традицията, нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена. Обичаят е запазен в автентичния си вид селата в Българи (единственото в Странджа със статут на фолклорен резерват) и Кости. Цялата обредност е съпровождана с музика от гайда и тъпан. Под тази музика се играят хора около огъня. Въпреки че , нестинарите играят върху жаравата с икона на Св. Елена и Св. Константин (император Константин Велики - който обявява с Медиоланския едикт християнството за религия, наравно с останалите в Римската империя, и майка му — Света Елена) обичаят никога не е бил признат от Църквата, преследван е от нея, а самите нестинари са обозначавани като „обладани от дявола“. 
В тази българска планина са запазени много културни паметници от епохата на древните траки. В най-високата й точка - местността Каменска бърчина се намира тракийско скално светилище, посветено на бога на Слънцето - Хелиос, датиращо от 1000 - 1500г. пр. н.е.
Интерес представляват и манастирите Заберновки 'Св. Петка', наричан още Ограшки и „Балъклия“ и Голямобуковски „Св. Петка“, наричан още Коджабукски.