Места и маршрути

Турция. Турция - Анталия. Анталия - Турция. В Анталия. В Анталия - Турция.

Секторите за катерене се намират на 1 до 7-8 мин пеша от къмпингите или от пътя под скалите. Вид на скалата: Варовик, с много добра здравина и сцепление. На някои от маршрутите има "бодливи" хватки.

 Скалите в района на Геикбаири  - Анталия - Турция са разположени на две нива през около 50 м денивелация, като между тях минава асфалтиран път. Те оформят малка долина, по протежението на която срещуположно има скални венци - едните с южно, другите със северно изложение. Така се оказва, че винаги има сектори, които са огряни от слънцето и такива които са на сянка. През пролетно/лятно/есенните месеци естествено се търсят сенчестите сектори, а през зимните, в които бяхме ние, търсихме слънчевите места. На слънце се катери по къси ръкави, но падне ли сянка ръцете започват да мръзнат.

 Най-добър период за катерене в Анталия - Турция е от началото на октомври до края на май. През летните месеци жегата е прекалено голяма. През декември и януари минималните температури могат да падат до около нула градуса и дори по-малко, но през деня на слънце достигат 15-тина градуса. В тези месеци до някъде проблем е късия ден - слънцето се скрива около 16 ч, а за някои сектори и по-рано. По принцип от средата на декември до края на януари се води за дъждовен период, но не става дума за някакви обилни валежи. Ние докато бяхме не валя (с изключение малко дъждец през една от първите нощи, но не ни е попречило за катевренето). Добре е да се проследи дългосрочна прогноза преди пътуването.

 Гидовник има и може да се купи срещу 18 евро от къмпингите. Съдържа 176 пълноцветни страници, двуезичен (турски и английски). Има информация за всички райони за катерене (без Караташлар), разпределена по сектори. За всеки сектор има снимка с очертания на маршрутите, а под нея таблица с имената им, категориите, дължината и броя на включванията.

 Необходим инвентар: въже 60 м е ОК, макар че има маршрути над 30 до 35 м, така че ако разполагате с въже 70 м си го вземете. Има турове и от по 2 въжета. Обикновено са необходими между 8 и 12 примки. Краищата на туровете са с по два болта с майон, или с лепен клин с халка, обединен с друг с въже, или с верига. На някои турове има стоманени карабинери за връщане. В повечевто случаи връщането е с рапел или спускане от партньора. Вземете си каска, която е необходима като минимум за осигуряващия.

 Маршрутите не са надписани под скалите. Намират се лесно по гидовника. Категориите в него са дадени по UIAA, а на очертанията са отбелязани и по френската скала. Сравнението между двете скали е ОК. Самите категории са по-скоро "приятелски", т.е. леко завишени според това което сме свикнали в България. Това обаче не важи въобще и зависи от това дали е по-стар маршрута и кой го е правил (тази информация я има в гидовника). По-новите маршрути са по-меки.

 Наковаването също има някои особености. По-старите маршрути са главно с болтове с планки, като на някои турове има доста психарски разстояния между клиновете. По-новите маршрути с лепени клинове са по-нагъсто наковани - най-вече тези направени от немски катерачи. Обикновено това са маршрути разположени най-близо до къмпинга. Ориентир за ангажираността на даден тур може да бъде дължината му и броя на включванията - тази информация е отбелязана в гидовника.

Нови маршрути могат да се правят след като се контактува с местните катерачи, "Todosk Mountaineering Club" и "Akdeniz University".

Приблизителното разпределението (за Геикбаири) на маршрутите по трудност е следното:

До 6+ (6a) - 107 тура

До 7+/8- (6c) - 111 тура

До 8+ (7a+) - 89 тура

До 9+ (7c+) - 86 тура

9+/10- (8a) - 7 тура

10- (8a+) - 8 тура

10 (8b) - 2 тура

10+ (8b+) - 1 тур

10+/11- (8c) - 1 тур

Има и няколко непреминати проекта.