Стобските пирамиди в Рила
Стобските пирамиди в Рила
Намират се до село Стоб, по едно отклонението на пътя София-Благоевград за Рилския манастир.Табелата за пирамидите е толкова малка, че би могла да бъде видяна само от велисипедист или каруцар, но надали от някой, който се движи с повече от 20км в час. Спираме в Стоб на няколко пъти, за да питаме накъде да караме. Първото ми впечатление за планинците е, че са дръпнати и нелюбезни. Като че ли пазят съкровищата си само за себе си. Тук времето тече другояче, по-бавно, отколкото в равнината, дори залезите са по-строги някак, плашещи, не се разливат по хоризонта, а изсипват сноп лъчи върху планинските върхове, после се скриват зад чукарите и ги обагрят в червено-оранжево..
Поемаме по някакви стръмни селски улички и излизаме на черен път. Благодарна съм, че е сухо, иначе пътят може да бъде изминат само с джип. Стръмно, на места все още кално от не толкова отдавнашен дъжд – оставяме колата на един склон и поемаме пеша. Запъхтяни стигаме горе точно навреме, за да видим равнината долу окъпана в залеза. Ехтят звънците на крави и кози... Притъмнява бързо, извива се вятър и след няколко снимки е време да слизаме надолу. Пирамидите не са точно пирамиди , някакви по-скоро песъчливи образувания по висок склон, по който при порой се стича вода. Разходката си заслужава, а беседката по пътя нагоре е удобно местенце за пикник.
Легенди за Стобските пирамиди
Местна легенда разказва за възникването на Стобските пирамиди: Преди много години, на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади хора. Майката на момичето не била съгласна дъщеря ѝ да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надъбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала в къщи и се молела горещо клетвата ѝ да застигне дъщеря ѝ. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни. От този ден в село Стоб се издигат приказни пирамиди напомнящи за една незабравима история.
Популярна е и друга легенда, която може да бъде разказана от всеки жител на живописното село Стоб. На няколко километра в планината нагоре от пирамидите се намирало село Бозовая, разположено на няколко хълма и различни махали: Вучкова, Топалска, Тачова и др. Двама млади се залюбили и решшили да се оженят. Тръгнали сватбарите надолу по пътеката към Стоб, защото само там имало подходяща християнска черква, минали през местността "Момена", стигнали до пътеката на съседния на пирамидите рид. Този рид се вижда в североизточна посока, към изгрева на слънцето. Булката обаче била толкова красива, че кумът не издържал на изкушението, погледнал я и се приближил да я целуне. В този миг всички сватбари се вкаменили. И сега може да се види процесията от сватбари по съседния склон на пирамидита, като телата им образуват също така красиви пирамиди.
Екопътека Стобски пирамиди
Екопътеката от края на с. Стоб до първата група Стобски пирамиди е с дължина 1100 м. Разделена е на две части. Маркирането на екопътеката започва от м.Църквище и завършва при първата група земни пирамиди.
Първата част е с дължина 300 м, започва от края на с.Стоб и завършва до м.Църквище. Тя е предназначена за туристи с увреждания и такива с ограничени възможности за движение без превозно средство.
Местността Църквище представлява естествена хоризонтална площадка с площ около 500 кв.м. Тя е и последната точка докъдето може да се стигне с превозно средство. Затова бихме могли да я приемем за начална отправна точка на същинската част от екопътеката.
На това място е поставено информационно табло, на което са обозначени туристическа карта на целия регион, туристическа карта на тази част от Рила планина и информация за други природни забележителности и исторически обекти.
Втората част на екопътеката започва от м.Църквище и завършва непосредствено до първата група земни пирамиди, където е изграден заслон. Санирането на екопътеката включва прочистване и разширяване на съществуващата пътека, на местата където е необходимо; поставяне на предпазни парапети с цел обезопасяване движението по пътеката, на местата където е необходимо; оформяне на кътове за отдих и почивка, разполагане на пейки и кошчета за боклук; изграждане на дървени стъпала на местата с голям теренен наклон. Туристическата маркировка на дадена местност има за задача да осигури достъпност до съществуващи природни дадености и природнизащитени обекти с минимална намеса в околната среда и запазването им от отрицателното въздействие на човешката дейност.
Лентовата маркировка представлява хоризонтален трилентов знак с устойчива на атмосферните условия боя, в който следната линия е основният, водещ цвят, а страничните линии, отгоре и отдолу на водещия цвят, го открояват за привличане на вниманието. Основен цвят при маркиране на екопътеката до Стобските пирамиди е червения, а спомагателеният – бял. Лентовата маркировка върху дърветата е поставена на 220 см над терена така, че да се забелязва лесно и от двете посоки.
Стобските пирамиди в хрониките
Древните хроники изобилстват от сведения за гр. Стоби, за неговите крепостни стени и кули, рудници и водопроводи. Градът достига разцвет през през IX век, вероятно е бил разрушен през XII век и възстановен по време на Втората българска държава. Константин Иречек описва видяното още при първите си обиколки по тези земи в края на XIX век. “Стоб лежи на левия бряг на р. Рила – пише в своите “Пътувания по България” Иречек, – насреща на десния стърчат в ливадите три високи тревисти могили. Над селото на върха се виждат развалини от стара крепост, от която е останал още един къс от кула с прозорец; тази кула от някои се наричаше Петрова кула, което може би е във връзка с разказите за българския цар Петър в легендите за св. Иван Рилски. Исках да се изкача горе, но жителите твърдяха, че градището е съвършено непристъпно вследствие смъкването на глинестия, с конгломерат напълнен терен. Една ливада под крепостта се нарича “Сарай”, оттук уж някога крепостта била превземана. Няма съмнение, че това е крепостта Стоб, добре позната от паметниците от XI – XIV век.”
За града Стоби и храма “Св. Прокопий” може да се прочете и в известния Хрисовул (златопечатна царствена грамота) на Цар Иван Шишман, дадена на Рилския манастир през 1378 г. В Хрисовула, съхраняван в манастирския музей, Иван Шишман се позовава на своето върховно право на собственост върху държавата и дарява Рилската обител с феодална собственост; в него владетелят предупреждава: “Също така и градът Стоби никак да няма власт над манастирските люде, нито над техните владения, нито дори на косъм ...”.
32.jpg&img_width=288&ratio=exact)
97.jpg&img_width=219&ratio=exact)
57.jpg&img_width=235&ratio=exact)
.jfif)
66.jpg)
