Град Трявна

И така, в Трявна пристигнахме малко след обяд, за да си намерим места в механите, защото през почивните дни по обед тревненските механи се пръскат по шевовете от туристи. Чист късмет ще си е да си намерите място, а да ви обслужат като хората – още по-голям късмет. И въпреки, че пристигнахме сравнително късно за обяд, пак навсякъде бе пълно с народ и свободни маси почти нямаше. Хапнахме набързо и се отправихме към по-интересните забележителности в Трявна.

Всички туристи тръгват оттук, няма друг по-емблематичен ориентир в града от часовниковата кула, а и се вижда отдалеч. Кулата е построена през 1814г., малко по-стара е от прословутото тревненско школо, но за него по късно. Висока е 21m, извисява се над по-ниските възрожденски къщи около нея и доминира над павирания площад. А той е сякаш от края на XIX век, наобиколен от стари възрожденски къщи, почти всичките автентични.

(1836-1839 г)

От другата страна на улицата – срещу Старото школо е и вкопаната стара църква „ Св. Архангел Михаил“ . Строена вероятно през XII век, но опожарена през 1798г. от кърджалиите. До нашето време се е запазила изградената през 1819г. нова църква на мястото на старата.

Ние не се втурнахме веднага по музеите, а вместо това се разходихме по една от най-големите забележителности на стара Трявна – Гърбавия мост. Строен през 1844-1845г., мостът свързва чаршията с площада. Построен е така „ изгърбен“ (в римски стил), за да пропуска придошлите води на тревненска река, които често събаряли дървеният мост, предшественик на каменния. И от там към старата чаршия и къщите с малки дюкянчета и разни занаятчии. А и много къщи за гости.

Даскаловата къща и други музеи се намират из старата чаршия, но ние вече позакъсняхме и както споменах в 16:45 всичко затваряше. Но успяхме да влезем в Даскаловата къща. Прекрасен паметник на възрожденската архитектура и не толкова прекрасен символ на хората, които ми се карат, че снимам, без дори да съм си извадил камерата. Тук изначално ми бе заявено, че за любителски снимки се заплаща. И така оставяме на хилядите хора със селфита, доста си направиха докато бяхме там, да разкажат повече за къщата. (В двора и зад къщата е позволено да се снима, специално питах за един приятел.)

И все пак, на свечеряване започнахме да влизаме в дюкяните. Влязохме в един кожарски дюкян да си купи моята нежна половинка кожен колан. Цените бяха много справедливи за колани, направени от естествена кожа, а и продавачът ни заяви, че ни дава 20 години гаранция. Сега се опитваме да го износим по-рано, че да ни го смени. Та дюкянджията, или собственика на бизнеса с колани, се оказа приятен човек, изпълнен с хумор бивш пилот на МиГ-23. Поне така ни заяви, но бе така категоричен и респектиращ, че не смея да се съмнявам в думите му.