Дялове в Средна гора
Планината се дели на три дяла:
Ихтиманската (Западна) Средна гора се състои от ридовете Лозенска планина, Вакарелска планина, Белица, Еледжик и Черни рид. Тези ридове до един са разположени недалеч от Ихтиманската котловина. Най-високият връх в тази част от планината е връх Тръна, който е висок 1275м. За начало на главното било на Средна гора условно се приема Панчаревския пролом на река Искър — стената на язовир Панчарево. Границата с Рила не е безспорна, но за такава се приема Боровешката седловина, от която започва река Голема Луковица, приток на Мусаленска Бистрица. На изток тази граница се спуска в басейна на Владишка река, ляв приток на Марица.
Същинската Средна гора е разположена между проломите на реките Тополница и Стряма. Това е частта от Средна гора с най-добре изразено било. Това е също и най-високата част от планината. Тук е разположен най-високият връх в Средна гора — Голям Богдан (1604 м). Най-високите части на Същинската Средна гора са покрити с обширни пасища, а склоновете в средните и ниските части са покрити с вековни букови горски масиви.
Сърнена гора е наречена най-източната част от Средна гора. Това е едновременно най-ниската, най-дългата и най-тясната част от планината. Тази част е с дължина от около 153 км. Най-високият връх в Сърнена гора е връх Братан, който е висок 1236 м. Завършва с възвишението Зайчи връх (Таушан тепе) при големия завой на Тунджа.
Геоложката основа на Средна гора е изградена основно от стари метаморфни скали, както и от по-млади гранити и сиенити. Срещат се също и вулканични скали като от този вид скали преобладават андезитите. В Средна гора са открити значителни находища на медна руда, както и множество минерални извори — Хисаря, Стрелча, Панагюрище, село Баня и други.