Белоградчишките скали
Белоградчишките скали
Скален комплекс с дължина около 30 км и ширина 6-7 км. Комплексът се простира от запад на изток от връх Ведерник (1124 м) около град Белоградчик до селата Боровица и Белотинци.
Белоградчишките скали са извайвани от природата в продължение на повече от 200 млн. години. Червеникавият им оттенък се дължи на съдържанието на железен окис..
Те са разнообразни по форма и големина скални творби, издигащи се на повече от 100 м височина.
Първата група скали е разположена около град Белоградчик. Имената на по-известните от тях са Конника, Мадоната, Дервиша, Адам и Ева, Гъбите, Лъва, Монасите, Мечката, Замъка, Овчарчето.
Друга група скали е разположена западно от града. Най-известните от тях са Збеговете, Еркюприя и Борич. До тези скали се достига по добре очертан път, подходящ за превозни средства. Наред с огромните насечени скали, тук могат да бъдат видени и дълбоки пропасти. Тук е и най-интересната каменна композиция – Близнаците, Малък и Голям Збег, където е имало крепостни твърдини. Скалите са били използвани като естествена защита от византийци, българи и османци през различни епохи. В миналото тук са издълбани стотина стъпала, някои от които са запазени и днес. На много места се забелязват и останки от постройки, зидове, парчета от тухли, фрагменти от керамика.
Около Збегове и Борич има скали с най-причудливи форми, наподобяващи гигантски сфинксове, глави на маймуни, мумии, минарета и кубета на джамии, крилати змейове и др. На около 4 км източно от града се намира трета група, която обхваща скалите около Латинското кале и Лепенишката пещера.
Четвъртата група се простира между селата Боровица и Фалковец. Тук са известниятБоров камък, Пчелин камък, Торлак, Момина скала.
Последната група скали е разположена около селата Гюргич и Белотинци.
Сред гънките на Белоградчишките скали древните римляни построили укрепление, което било използвано по-късно и от българи, и от османци – Белоградчишката крепост.
Днес крепостта е също толкова популярна сред туристите, колкото и скалите.
На 100 м от Белоградчишката крепост се намира Астрономическата обсерватория на Института по астрономия към Българската академия на науките. Обсерваторията има три телескопа, с които посетителите могат да наблюдават нощното небе.
Друга природна забележителност, намираща се на около 20 км от Белоградчик, е пещерата Магурата, една от най-големите и най-красиви пещери в България.
В района на Белоградчишките скали е забранено замърсяването и катеренето по скалите.
През 2007 г. Белоградчишките скали бяха номинирани в конкурса „Новите седем чудеса на света” и заеха една от челните позиции, макар и да не стигнаха до финала.
Регионът на Белоградчик се утвърждава като атрактивна дестинация за туризъм. Градът бе избран през 2008 г. за национален победител в конкурса по програма EDENза отлична туристическа дестинация благодарение на богатото си тракийско наследство и впечатляващата природа.
66.jpg)
.jfif)
