Великолепие на вкус и аромат - Турция

Чужденецът, който за първи път посещава Турция, и влиза в традиционен местен ресторант, остава поразен от

изобилието на предалаганите ястия. И, особено, от техните необичайни имена. Само в тази страна може да опитате “Пръста на везира”, “Женско бедро”, “Рязан корем” и много други.

За всеки турски регион са характерни няколко традиционни ястия. Например в северната част на страната, която се мие от Черно море, предпочитанията се отдават на рибата и морските дарове. Особено популярна е хамсията, която изобилства край турските брегове. Много антични ястия са се приготвяли с хамсия. Тази риба я пържат, задушават и мариноват. Много вкусни са “ъзгара” (шишчета от хамсия) и “тава” (баница, приготвена на тиган под формата на слънчев кръг). Необичаен е пилафът с хамсия. А малката народност лазъ, която живее на границата с Грузия, приготвя сладко от хамсия. При това само от сушени рибки, които се топят в захарно-лимонов сироп. Тук на север са много популярни ястията от царевично брашно и червено зeлe. Близостта до морето е определила дори вида на ястията. Баницата във формата на лодка с кайма, кашкавал и листни зеленчуци се нарича “пиде”.

Пиде

По-западно в кулинарен смисъл се смята Егейското крайбрежие, което преди е носило наименованието Мала Азия. Тук дълго време са живели гърци, които са оказали голямо влияние върху кухнята на този регион. На Егейското крайбрежие са популярни студените ордьоври, при приготвянето на които задължително се ползва зехтин. Чудесно мезе за алколохол е “турпоту” (растение от типа на лавъра - дафиновия лист), което се пържи и му се добавя лимонов сок). Турците уверяват, че този ордьовър е много полезен за кръвообращението. На Егейското крайбрежие са еднакво популярни месните и рибните блюда. Например “чонгиши” - малки парченца месо на дървени пръчици. Или “куютандър кебап” - цяло агне, изпечено в глинена пещ на въглища. Към него често поднасят “падишах соганъ” - лука на падишаха. По времето на Османската империя местните управители много обичали изпечената сърцевина на лука. Но “гвоздеят” на кухнятана този регион е “мидиядолмасъ” - сарми с миди. Мидите се пълнят с ориз и месо, а вместо лозов или зелев лист се използва самата раковина. По улиците на Измир често могат да се видят хора, които изваждат с едната черупка на раковината съдържимото на втората.

Лахмаджун

Но най-богатият в кулинарно отношение регион е Южна Анатолия. Местната кухня наброява над 1500 блюда, както известни, така и необичайни. Обядът тук започва с “лахмаджун”, тънки питки от царевично брашно, които се пекат в тандури (глинена пещ). След това се поднасят ордьоврите. И едва след това идва ред на основните ястия. Например “ичликюфта” - кюфтета, в чиято кайма добавят орехи и пастет от червен пипер, а след това овалват в пшенично брашно. Кюфтетата се варят в гореща вода. В Адан като второ ястие поднасят ”бейти кебап” - огромни (до 1,50 см) шишове. Или “патмуджан кебап” - месо с патладжани. В Южна Анатолия може да се опита пилаф с шам фъстък. Но най-обичайното блюдо е “чийкюфта” - кюфтета от сурово месо. Начинът им на приготвяне е доста необичаен... Парчета телешко месо се режат с остър нож, докато се превърнат в кайма, в която след това добавят булгур, червен пипер, сол и подправки. След това месят каймата, оформят кюфтетата и ги хвърлят към тавана. Ако те залепват за него, ястието е готово за консумация. Ако не - продължават да месят каймата още известно време и пак хвърлят кюфтетата към тавана. Процесът на приготвяне може да се проточи до 3-4 часа. С това ястие е свързан забавен случай, когато депутати от южните области, за да решат спор помежду си, започнали да хвърлят кюфтета в заседателната зала на турския парламент. Твърди се, че нито едно от тях не паднало, а всички депутати, забравили за споровете, и дружно се заели с храната. За Южна Анатолия са характерни и много сладки ястия. Само видовете баклава тук са няколко десетки. Сред тях са “баклава кюнехе” от ситно нарязано тесто и прясно сирене, която се приготвя в огромна двуметрова тава и се поднася гореща.

Имам баялдъ

На султан Хюнкар от XVIII век така се харесали патладжаните с агнешко месо в млечен сос, че той заповядал това ястие да го приготвят едва ли не всеки ден. Придворните веднага дали име на ястието “Хюнкар бегенди”, което в превод означава “Хюнкар го хареса”.

На изток в страната в състава на много ястия влизат патладжаните. Говори се, че през средните векове един имам (турски свещеник) така преял с едно патладжаново ястие, че припаднал. И така се появило ястието “имам баялдъ”, което в превод означава “имамът изгуби съзнание”. Наименованието на едно друго ястие - “карнъярък” се превежда като “рязан корем”, а самото то представлява половинки патладжани, пълнени с кайма и подправки.

В центъра на страната са популярни “женско бедро” - паниран в яйце пилаф с кайма. Или “Устните на Дилбар” - баница от тесто с мая, захар и масло във формата на устни. “Ашуре” - сладко ястие от боб, грах, стафиди, сушени плодове, шамфъстък, смокини, захар и орехи. За негов автор се смята самият Ной. Както е известно, ковчегът, в който хитроумният Ной взел по една двойка от всеки животински и растителен вид, бил завързан за планината Арарат, която сега се намира на територията на Турция. Някак Ной събрал в едно котле всички изброени съставки и в резултат от това се получило ашурето. Въобще за източните области е характерно изобилието от печива и сладкиши на млечна основа. Тук много харесват “казан диби” - оризово брашно в мляко със захар, “кешкюлем” - същото, но с ванилия, и дори “тавук дегюс” - пилешки гърди в мляко и оризово брашно със захар. Най-разпространените ястия в централната област на страната и на изток са “гезлене” - питки със сирене и кайма, и “гювеч” - задушено агнешко с костите.

Баклава

Почти всички топли ястия, характерни за една или друга област на Турция, могат да се опитат във всеки курорт на Анталийското крайбрежие. Особен интерес тук представляват “пастърма” - сушено месо с чесън, “суджук”, “шиш кюфте” (кебап на шиш), “мантъ” на основата на киселото мляко. Анталия се слави и с рибните си продукти, както и със сладката от праскови, нектарини, сливи, вишни, ягоди, диня и дори от патладжани.

Особено значение в турската кухня се отдава на сладкишите. Най-популярна е балкавала. Пресните плодове се поднасят като десерт през цялата година. Националната алкохолна напитка е “раки” (анасонова ракия), която се разрежда с вода и се получава това, което всички турци наричат “лъвско мляко”.