Официални празници и неработни дни в Китай
Официални празници и неработни дни в Китай
Официалните празници в Китай са:
Нова година (1 януари) – цялата страна почива един ден;
Празника на пролетта (Нова година по китайския лунен календар) – отбелязва се в цялата страна в продължение на три дни;
Международния ден на жената (8 март);
Международен ден на труда (1 май) – всенароден тридневен празник;
Ден на китайската младеж (4 май);
Международен ден на детето (1 юни);
Денят на основаването на Китайската народно-освободителна армия (1 август);
Денят на учителя (1 септември);
Националния празник (1 октомври) – отбелязва се с тридневна ваканция.
Най-важните празници в Китай са: Празникът на Пролетта, Празникът на фенерите, Денят на чистата светлина, Празникът на драконовите лодки, Празникът“Средата на есента” и др.
Националните малцинства също са запазили своите традиционни празници като: Празника на водата на националността дай, Панаира Надам на монголците, Празника на факела на националността йи, Празника Дану (“никога не забравяй миналото”) на националността яо, Мартенския панаир на националността бай, надпяванията на джуанците, тибетската Нова година и Празника Онгор (“в очакване на добра реколта”) на тибетците, Празника на скачащите цветя на националността мяо.
Празникът на пролетта
Всяка година, когато зимата е към своя край и наближи пролетта, китайският народ с голям ентусиазъм отбелязва първия традиционен празник за годината – Празника на пролетта. В миналото, когато китайците използвали лунния календар, Празникът на пролетта се е наричал “Нова година”. Той е съвпадал с първия ден от първия лунен месец – началото на новата година. След Синхайската революция през 1911г., Китай възприема Григорианския календар.
За да се разграничи Нова година според лунния календар и Нова година според Григорианския календар, Новата година според лунния календар била наречена Празника на пролетта (обелязва се в един от дните в периода от последната декада на януари до средата на февруари).
В нощта срещу Празника на пролетта – навечерието на Новата година според лунния календар, е времето, когато семействата се събират заедно на обилен обяд, следван от вечер на приятни разговори и игри. Някои семейства не спят цяла нощ, за да “изпратят годината”. На следващата сутрин хората посещават домовете на своите роднини и приятели, за да им честитят Новата година и да си разменят благопожелания. По време на Празника на пролетта, хората украсяват домовете си с новогодишни картини и стихове, които носят късмет, а в много части на Китай се организират различни традиционни мероприятия, известни са танците на лъвове, танците с драконови фенери, гребане с лодки и ходене на кокили.
Празникът на фенерите
Празникът на фенерите се отбелязва на 15-тия ден от първия месец по лунния календар, в нощта на първото пълнолуние след Празника на пролетта. Традиционно хората се гощават със сладки пелмени по време на този празник. Сладките пелмени и сладките топки от лепкаво оризово тесто със захарен пълнеж символизират събирането на семейството. Традицията да се почитат фенерите е възникнала през I в. и все още е популярна в цялата страна. В нощта на празника в много градове се организират изложби с разноцветни фенери в различни стилове; в селата хората се забавляват с фойерверки, ходене на кокили, танци на драконови фенери, танци “Янгъ” и люлеене на люлки.
Денят на чистата светлина
Денят на чистата светлина се празнува в един от дните около 5ти април всяка година. Традиционно, на този ден се прави помен за починалите предци. През последните години много хора започнаха да посещават гробниците на загиналите герои на революцията. По това време на годината времето започва да се затопля, а земята отново се покрива със зеленина. Хората обичат да се разхождат в покрайнините на града сред зеленина, да пускат хвърчила и да се наслаждават на красотата на пролетта. По тази причина понякога Празникът на чистата светлина се нарича “Денят за разходки сред зеленина”.
Празникът на драконовите лодки
Петият ден от петия месец по лунния календар е Празника на драконовите лодки. Според вярванията, този празник е възникнал в памет на поета-патриот Чу Юен (ок. 340 – 278 г. пр.н.е.), който е живял в Царство Чу в епохата Воюващи царства. Отчаян от неуспешните си опити да предотврати упадъка на държавата, той се удавил в реката Милуо в днешната провинция Хунан на петия ден от петия месец по лунния календар, след като столицата Чу паднала под натиска на царство Цин. Легендата разказва, че след като Чу Юен се удавил, хората, които живеели по бреговете на реката излезли с лодките си да търсят трупа му във водите на реката. Оттогава всяка година на този ден хората плават с лодките си в местните реки и пускат върху водата парчета бамбукови стъбла, пълни с ориз като дар за него. Днес паметта на Чу Юен е все още жива, дзундзъ (пелмени, приготвени от слепнат ориз, завит в бамбукови листа във формата на пирамида) остават традиционно ястие, когато се провеждат състезанията с лодки с форма на дракони.
Празникът “Средата на есента”
Празникът “Средата на есента” е на петнадесетия ден от осмия месец по лунния календар, който съвпада със средата на есента, откъдето произлиза и наименованието му. В древни времена, на този ден хората предлагали специално приготвени сладкиши в дар на Богинята на Луната. След церемонията, цялото семейство е сядало заедно на масата, за да яде сладкишите, известни като “юебин”. Празникът, както и “юебин” са се превърнали в символ на срещата на цялото семейство, а обичаят се е запазил до наши дни.