Какво най-често ни тормози?

Ако не всички, поне повечето са го изпитали. От състоянието на свободно реене и господар на времето си от раз включваш на точно разписание по часове и минути, изисквания на другите към теб и на сам към себе си. Неприятно чувство.

Колкото и да звучи странно, изпитваме следпразнична умора. Кой казва, че през почивните дни също не се натоварваш? Нима едно пътуване не ни скапва; или гостите, на които толкова се радваше, но първо приготви от специалните гозби, пък и стояхте до разсъмване да си разказвате весели случки от студентските години, а накрая дойде голямото шетане... Да не говорим, че през празниците помагахте на хлапето да се подготви за поредното класно или подреждахте онези шкафчета, за които никога не намирате време. Така е – празници, почивка, но и най-после време за отлаганата работа.

Веднага до следпразничната умора се нареждат братята близнаци  преяждането и препиването  със сестричката им недоспиването. С ръка на сърце, няма как да не си признаем, че колкото и да се заричахме тази година да я караме кротко, дните между Коледа и Нова година си бяха време на тежки трапези и купони до късна доба. А сега сме понатежали след цялата тази хранително-питейна вакханалия и изпълнени с нови обещания догодина да не допускаме същата грешка. Дали?

Дали пък следпразнично не сме паднали в плен на онзи пройдоха  Мързела? Ако сме честни пред себе си, и това го има. Човещинка, не сме съвършени. Номерът е как да го преборим.

  Няма спор, често следпразнично ни мъчи и  разсеяността. Все още сме духом там, където бяхме, гостувайки в друг град или на онази екскурзия в чужбина, която планирахме месеци наред. Наполовина мислите ни са в приятно преживените дни, наполовина в офиса, където ни чака не забавление, а работа.