Наска, Перу, забележителности
НАСКА (Nazca) e индиански култов (религиозен) център съществувал от І до VII век в Южно Перу. Известен е с некрополите си и със загадъчните изображения от преплетени линии, хора и животни, трасирани върху земята с дължина от 500 м. до 8 км.
Обектът е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Пустинята Наска е едно от най-безводните места на Земята – обикновено тук вали веднъж на две години. Топлият въздушен слой, който се образува над земята, запазва тези изображения от разрушителните въздушни течения. Заради техните големи размери, геометричните фигури и животински изображения не могат да се видят в тяхната истинска форма от земята. В Наска има около 300 фигури, забележими само от въздуха. Те са направени чрез премахването на пустините скали, като по този начин се открива пясъка отдолу. Когато през 30-те години въздушните маршрути навлизат в небето над перуанските Анди, пилотите и пасажерите започват да разказват за някакви странни знаци по линията Лима – Арекипа. Открити са през 1926 г. от археолозите Алфред Кроебер и Тотибио Мехиа Ксеспе. Изключително симетрични и прецизно пропорционални, фигурите се открояват ярко в далечината. Пол Косок от университета на Лонг Айланд забелязва, че в определени моменти слънцето застава точно над края на една от линиите и споделя хипотезата, че геоглифите вероятно са най-голямата астрономическа книга в света. С разследване на възможността линиите да са служили като древен астрономически календар се наема немската математичка Мария Райхе, която превръща археологическия ребус в цел на своя живот и през петте десетилетия до края на века проучва, измерва, изчислява и картографира феномена Наска. От топографските карти на зоната става ясно, че някои от линиите се излъчват от радиални центрове, свързани един с друг, други линии пресичат древни гробища и сухи акведукти в пустинната долина, трети са ориентирани към планините, където според индианските легенди са живели боговете на дъжда. Сред знаците на Наска са открити скални натрупвания и церемониални площадки с археологически находки, главно религиозни атрибути и парчета от керамични съдове, датирани от ІІ-VІІ в. /тогава културата Наска е в разцвета си/, и от VІІ-ІІ в. пр.н.е. /предшестващата я цивилизация Паракас/. Ясно се открояват фигурие на маймуната, паяка, птицата, нарисуван с една единствена непрекъсната линия... Мистериите на Наска засега остават необяснени и ще продължават да разпалват човешкото въображение...