История на Айвалък

     Айвалък (64 хил. ж., 2010 г.) се намира на северозападното егейско крайбрежие на Турция. Срещу него гледа гръцкият остров Лесбос, а наоколо е разположен архипелагът на Айвалъшките острови. На юг от селището се намира тесен полуостров, а на изток се простират ниски хълмове, покрити с борове и маслинови дръвчета. Айвалък е разположен в исторически регион, известен с античното си име Еолида. Руините на три важни древни града се намират съвсем близко оттук - Асос и Троя са на север, докато Пергамон е на изток. Планината Ида, която има важно значение в древногръцката митология, също е разположена наблизо и може да бъде видяна от центъра на градчето. В днешно време Айвалък и многобройните островчета, разпръснати в залива, са популярна туристическа дестинация.
     Районът на Айвалък е бил населен още от най-древни времена. Заради постоянната заплаха от пиратство обаче селищата на съседните островчета останали малки, с изключение на това на о. Джунда, който бил най-големият и близко разположен до сушата остров. След византийския период Айвалък скоро става част от Османската империя. Тогава той придобива важно търговско значение. Получава определена автономия и дори редица европейски сили създават тук свои консулства. До 1922 г. населението на града е съставено почти изцяло от гърци, които тогава са разменени с турци от Крит в резултат на междудържавно споразумение между Турция и Гърция. Амалгамата между местното гръцко историческо наследство с критската култура води до формирането на днешната уникална атмосфера на Айвалък.

Предишните коренни жители на Айвалък, които са били гърци, през древността наричат града с името Кидония. Постепенно през вековете обаче наименованието Айвалък се налага и започва да се използва както от турците, така и от гърците (които го наричат Айвалъ).
    И двете наименования Айвалък и Кидония означават "Мястото на дюлите", въпреки че градът е известен най-вече с безкрайните си площи с маслинови дръвчета, които го обграждат.