Забележителности в Хисар
Забележителности в Хисар
Една от емблемите на Хисаря е Колонадата. Тя е построена през 1960 г. и е точно копие на римска колонада. Захранва се с минерална вода от извор Момина сълза. Върху свода са изобразени осемте антични божества на здравето – Язо, Панацея, Телесфор, Асклепий, Хигия, Епионе, Мохайос и Подалериос. Върху свода на колонадата са нарисувани символично основните кристали на минералната вода.
Музеи
Археологическият музей е основан от местния родолюбец генерал Тодор Марков. Разполага с богата сбирка от археологически и етнографски находки. Разполага с отлично запазени образци от праисторическо време, тракийски, римски и византийски съдове, колони, мраморни плочи, статуи. Златни, сребърни и бронзови монети и предмети проследяват историята на народите, населявали района.
Музейната сбирка на бъбречните камъни съдържа около 10 000 конкремента, изхвърлени по време и след балнеолечение в Хисар. Малка част от тях са извадени след оперативна намеса. Сбирката е доказателство за лечебния ефект на хисарската минерална вода. Открита е през 1981 г. Намира се в сградата на Специализираната болница за рехабилитация. Най-впечатляващият експонат е бъбречен камък с тегло 560 g, изваден оперативно.
Читалище
Учредено е на 14 ноември 1904 г. Поетът Иван Вазов лично дава съгласието си то да носи неговото име и дарява за първоначалната сбирка свои книги с автограф, както и книги на други автори. От онова време е запазен един оригинален метален печат с неговия образ. Читалището разполага с богат библиотечен фонд. Има самодеен танцов състав за фолклор, театрален състав „Театър без диплома“, школи по пиано и акордеон. Ежегодно се организират изложби, поетични вечери, концерти. Съхранява традициите и българския дух, като събира и пресъздава древни ритуали, занаяти и песенен фолклор.
Фолклор
„Джумалите“ са самобитните кукерски игри на населението от кв. „Момина баня“ в Хисаря. Те съществуват още от езически времена. Коренът на тези игри са тракийските Дионисиеви мистерии. Обредът представлява символичната смяна на старата с новата година. Траките са правили този ритуал в началото на пролетта. По християнския календар това става между Трифон Зарезан и Сирни Заговезни, 40 дни преди Великден. Има главен кукер (Дионис), който заедно със свитата си играе, за да е добра новата година. Водачът на кукерите встъпва в символичен брак с богинята-Майка чрез жертвоприношение (курбан). Орфическите общества, поставили началото на този ритуал, са били мъжки – съставени само от „посветени“ неженени мъже. Докато водачът (царят, жрецът) се съвокуплявал с Майката Земя, младите мъже и жени са правили разюздан секс, за да помогнат на природата да се възроди.
Постепенно обредът приема нови измерения, но се запазва условието кукери да бъдат само млади мъже. Те гонят момите, за да ги скубят и ако им позволят да се любят с тях. Тези закачки символизират първоначалните орфически оргии. Джумалите се обличат с женски дрехи, свирят с джумалски свирки и вдигат шум с хлопките, за да заблудят и прогонят Злите сили (зимата), които не позволяват да се изоре и оплоди земята.
Днес е запазено старото наименование с турски корен „джумал“ – мим, маскиран веселяк. Високите маски се наричат „каук“ (тур. – висока шапка), а има и ниски – „капели“. По всички маски има закачени огледала, за да отразяват грозното лице на злото и да го плашат. Изработването на маските е сложна и трудоемка работа, която изисква специални умения. Всички елементи се пришиват на ръка. В една маска има хиляди мъниста и пайети, разноцветни панделки, сухи цветя и гердани. Само няколко жени от селото имат уменията да изработват кукерските маски. Тези възрастни жени са на особена почит.
Летен театър
Летният театър е построен в стила на античните амфитеатри, изцяло в духа на римските антични градове. Намира се в красивия парк "Орфеев дол" и разполага с 1700 места. Открит е през 1960 г. и на сцената му се изнасят концерти, както на професионални състави, така и на самодейци.
