Хората в Бали са много по-щастливи от нас, както сочат класациите за национално щастие. Макар да са доста по-бедни, те гледат на живота с други очи. Най-високата заплата там е около 250 долара, получават я държавните служители. Младите не се разделят от родителите си. Живеят в заедно, близо едни до други в нещо като лагер, в който се намират домовете на старите, на синовете им и на техните синове. Подслоняват се под навеси, направени от дървени колове и покриви от бамбукови листа. 

Всяка такава група от "къщи" има и храм, в който се молят всяка сутрин. Нямат ток и канализация, нямат лампи и хладилници. Затова си приготвят храната всеки ден.

Децата ходят боси и получават първите си джапанки на тинейджърска възраст. Тичат голи без да се притесняват за облекло и за храна. Храната си я хващат или намират. Ловят риба. Берат плодове, зеленчуци, пият сока на огромни зелени кокосови орехи, които много засищат. Работят на големи оризища.

Не се тревожат и за социални осигуровки. Имат безплатни социални програми и безплатно здравеопазване, независимо дали работят или не, получават при нужда лекарска помощ.