Дюкяните вече са затворени в късния следобед на юнския летен ден. Занаятчиите са се прибрали при семействата си. Обичайно така шумната улица, огласяна от ударите на ковача или пазарлъка между продавач и купувач, сега е тиха и спокойна, някак си потънала в безвремие. „Етъра“ както всичко го знаем, всъщност си е музей – Етнографски музей на открито „Етър“. Не много голям, но много занимателен. Всеки път, като отидем рано сутрин там, си купуваме топли закуски от пекарната, пием едно турско кафе и наминаваме през сладкарницата. Жалко, че така рядко ходим.