9 любопитни факта за Миланската катедрала

Катедралата е сред топ 5 на най-големите църкви в католическия християнски свят, най-голямата в Италия, ако не броим Базиликата на св. Петър (която всъщност се намира във Ватикана, а не в Италия). Висока е 108 метра, дълга 158 м, широка - 92 метра. Формата на сградата представлява латински кръст. Заема площ от 11 700 кв. м. и може да помести 35 000 души.

През 1386 г. Джан Галеацо Висконти, управителят на Милано по това време, решава да започне строеж на най-голямата църква в света. Корабът на катедралата е едва завършен през 1418 г., когато тя е осветена. През 1800 г. Наполеон Бонапарт завладява града. По негово настояване през 1811 г. е завършена фасадата на катедралата, където е и коронясан като Крал на Италия. Негова статуя има и на върха на една от заострените кули на катедралата. Повечето източници посочват годината 1965 за година на завършването на катедралата; други не са съгласни,   че изобщо е завършена, заради честите реставрации, които продължават и до днес.

Катедралата съдържа елементи от различни архитектурни стилове, които са били на мода в течение на няколкото столетия, през които е била строена. Част от тях са стиловете: готически, бароков, неокласически и неоготически.

Над 3 300 статуи на светци, кули и водоливници украсяват Миланската катедрала. Цялата фасада на катедралата е покрита с гравирани архитектурни елементи като цветя, плодове, фантастични създания, включително и характерните за готическия стил гротескни гаргойли (водоливници).  Златната фигура, която стои на най-високата точка на катедралата се нарича "малката Мадона" (от ит. Madonnina) и изобразява Дева Мария. По време на Втората световна война статуята е покрита с плат за 5 години, за да се избегне осигуряването на лесна мишена за бомбардировачите.

Статуята Madonnina на Миланската катедрала е най-високата точка на града до 1960 г. Тогава построяват небостъргачите "Пирели", които я задминават с няколко метра. За да се реваншират за това дръзко дело срещу закрилника на града, при откриването на кулите "Пирели" е поставено копие на Madonnina на върха на една от двете кули с посланието, че най-високата точка ще продължи да принадлежи на Дева Мария. През 2015 г. е поставена реплика на същата статуя и на небостъргача "Alianz Tower" (на ит. Il Dritto) - втората най-висока сграда в Милано.

Камбаните на Миланската катедрала не се виждат, но те съществуват, въпреки че вероятно и местните са почти забравили за тях. За да се съхрани архитектурата на катедралата и да се избегнат вибрациите от техния звън, камбаните могат да бъдат чути само няколко пъти в годината.

Над олтара, осветен с червена светлина, се съхранява един от трите гвоздея, с които са прободени ръцете на Исус Христос при разпъването му на кръста. Всяка година на 14-ти септември (Кръстовден) гвоздеят се показва публично до вечерня. 

На пода близо до главния вход се намира слънчевия часовник. Слънчев лъч озарява бронзовия език на часовника на 21-ви юни (при лятното слънцестоене) и 21-ви декември (при зимното слънцестоене) от дупчица на отсрещната стена. Въпреки че е поставен още през 1768 часовникът е изненадващо точен и дори използван за сверяване на часовниците в града.

Катедралата е построена с бял мрамор, който идва от кариери на 90 км от Милано. За да го придвижат се използва речен транспорт, а там където реките свършват, са построени канали, за да достигне мрамора до центъра на Милано. Каналите остават и до днес - това са т.нар. Navigli canals.