Забележителности в Перу

Лима е столицата и най-големият град на Перу. Лима е основана е на 6 януари 1535 година от испанския завоевател Франциско Писаро. Първоначално градът Лима се е наричал «Град на Кралете», но по-късно се утвърждава настоящото му име. Реката символ на града се нарича «Римак» или «Говорещата река».

Според статистиката Лима е на 19 място сред най-заселени градове в света. Тук живее около една трета от населението на Перу. Градът е отдалечен само на 16 км. от тихоокеанския бряг и е най-ниско разположената столица в Южна Америка /160 м. н.в./

През 1988 г. ЮНЕСКО обявява историческия център на Лима за забележителност от световно значение– като почти всички значими исторически и културни сгради и паметници от колониалната епоха са съсредоточени именно тук - на Плаца Майор, Катедралата от 16ти век, Президентският дворец, гробницата на Конквистадора Франциско Писаро...

Заслужават вниманието Националния Антропологически, археологически и исторически музей, Музеят на Рафаел Ларко Херера, Музеят на нациите, друго място, интерес представлява и аристократичният дипломатически квартал Мирафлорес, разположен на брега на Океана и Манастирът Сан Франциско - една чудно красива сграда, чиито зали са съхранили атмосферата от далечните XVII - XIX векове.

Лима има много богати кулинарни традиции, смесица от африканска, азиатска, френска, италианска, испанска и мюсюлманска кухня. Градът бързо си спечели и световна известност с отличните си морски специалитети и уникални зеленчуци, а многобройните и колоритни ресторанти допринасят  още повече за отличното преживяване.

Паракас се намира на 15 км. от Писко и панамериканската магистрала се намира Националния парк Паракас, той е най-големият парк на територията на Перу /под егидата на ЮНЕСКО/. Полуостров Паракас, заедно с Балестовите острови, съставляват Националния парк Паракас. Името на парка произлиза от названието на силно вилнеещи пясъчни бури, които са способни да пометат крайбрежието.

Районът на Паракас  приютява многобройни морски бозайници и екзотични птици, сред които красивите червено-бели фламинго, вдънховили генерал Сен Мартин за червено-белия цвят на знамето на освободената страна. Днес на мястото, където на 8-ми септември 1820 година за първи път стъпва прочутият генерал, е издигнат паметник.

НАСКА (Nazca) e индиански култов (религиозен) център съществувал от І до VII век в Южно Перу. Известен е с некрополите си и със загадъчните изображения от преплетени линии, хора и животни, трасирани върху земята с дължина от 500 м. до 8 км.

Обектът е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Пустинята Наска е едно от най-безводните места на Земята – обикновено тук вали веднъж на две години. Топлият въздушен слой, който се образува над земята, запазва тези изображения от разрушителните въздушни течения. Заради техните големи размери, геометричните фигури и животински изображения не могат да се видят в тяхната истинска форма от земята. В Наска има около 300 фигури, забележими само от въздуха. Те са направени чрез премахването на пустините скали, като по този начин се открива пясъка отдолу. Когато през 30-те години въздушните маршрути навлизат в небето над перуанските Анди, пилотите и пасажерите започват да разказват за някакви странни знаци по линията Лима – Арекипа. Открити са през 1926 г. от археолозите Алфред Кроебер и Тотибио Мехиа Ксеспе. Изключително симетрични и прецизно пропорционални, фигурите се открояват ярко в далечината. Пол Косок от университета на Лонг Айланд забелязва, че в определени моменти слънцето застава точно над края на една от линиите и споделя хипотезата, че геоглифите вероятно са най-голямата астрономическа книга в света. С разследване на възможността линиите да са служили като древен астрономически календар се наема немската математичка Мария Райхе, която превръща археологическия ребус в цел на своя живот и през петте десетилетия до края на века проучва, измерва, изчислява и картографира феномена Наска. От топографските карти на зоната става ясно, че някои от линиите се излъчват от радиални центрове, свързани един с друг, други линии пресичат древни гробища и сухи акведукти в пустинната долина, трети са ориентирани към планините, където според индианските легенди са живели боговете на дъжда. Сред знаците на Наска са открити скални натрупвания и церемониални площадки с археологически находки, главно религиозни атрибути и парчета от керамични съдове, датирани от ІІ-VІІ в. /тогава културата Наска е в разцвета си/, и от VІІ-ІІ в. пр.н.е. /предшестващата я цивилизация Паракас/. Ясно се открояват фигурие на маймуната, паяка, птицата, нарисуван с една единствена непрекъсната линия... Мистериите на Наска засега остават необяснени и ще продължават да разпалват човешкото въображение...

Арекипа- “Белият град”  е разположен в невероятно красива долина, заобиколена от заснежните вулкани Чачани (6057 м) и Мисти (5822 м) на 2380 м. надморска височина. Археологически находки показват, че плодородната долина, в която се намира Арекипа, е заселена още през 6 хилядолетие пр.н.е. През 15 век областта, която е обитавана от народността аймара, е завладяна от инките и се превръща във важен производствен център на селскостопански стоки в тяхната империя.

Самият град Арекипа е основан на 15 август 1540 от Гарси Мануел де Карбахал, пратеник на Франсиско Писаро. Година по-късно император Карл V дава на селището статут на град и герб, използван до наши дни. През следващите няколко века градът е най-гъсто населеният в цяло Перу. Запазени са много паметници от колониалната архитектура. Градът остава относително изолиран до 1870, когато построяването на Южната железница го свързва тихоокеанските пристанища. По време на Тихоокеанската война (1879-1883) гаръдт е основен оперативен център на перуанската армия. През 30-те години на 20 век градът е свързан и с Панамериканската магистрала, което помага за утвърждаването му като основен търговски център в Южно Перу. В града има два големи университета - държавният Национален университет Сан Агустин и частният Католически университет „Санта Мария”.  Историческият център на града е обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Тук е манастирът «Санта Каталина» – впечатляваща колониална постройка, останала затворена за посещения повече от 400 години, свързана с тайнствени легенди и предания.

Куско, старата столица на инките, е може би най-известната туристическа дестинация на Южна Америка, изходен пункт за посещение на Мачу Пикчу и на много още от паметниците в района.