Карлово история

Карлово история

Приблизително през 1482 – 1485 г. подбалканското село Сушица е дадено от султан Баязид II във владение (мюлк) на Карлъ Заде Лала Али бей. През 1496 г. Али бей превръща това владение във вакъф. Съгласно учредителния документ на вакъфа, землището на Сушица граничи на север със Стара планина, на изток – с това на село Араблъ, на юг – с река Гьопсу (Стряма) и на запад – с това на село Акча Килисе (Сопот). През следващия век Сушица бързо се разраства: съгласно османски документи в 1516 г. там има седем мюсюлмански и 42 християнски домакинства, а през 1596 г. – 117 мюсюлмански и 162 християнски домакинства. Доходът от вакъфа възлиза съответно на 5997 акчета през 1516 г. и 23596 акчета през 1596 г. Така селото прераства в град, който по името на Карлъзаде Али бей започва да се нарича Карлова (Карлово).

Карлъзаде Али бей издига най-старата запазена сега постройка в Карлово – Куршум Джамия (1485), наречена така („Оловна джамия“) заради оловния ѝ покрив. Джамията се издържа със средства от основания от Али бей вакъф. Нейната сграда е обявена за паметник на културата.

През 17 век, в Карлово работи известният книжовник Аврам ерей. Той завършва през месец юли 1660 г. Миней и преписва през 1669 г. Евангелие, което се пази в Зографския манастир. През месец май 1674 г., той завършва Сборник (псалтир, месецослов, октоих, календар и прочие).

Около 1807 г. учител в града е бил Атанас Владос, цинцарин от Велес. След него са учителствали Никола Битолецът и Нено Келешът. Образователното дело в Карлово достига своя разцвет, когато през 1828 г. за учител в града се установява Райно Попович. В града Попович учителства непрекъснато около 25 години.

През 1859 г. митрополит Паисий Пловдивски ръкополага Васил Левски за йеродякон в църквата „Успение Богородично“ („Света Богородица“)

През 1869 г. Анастасия Райнова и Аница Пулева основават второто женско дружество в България.

От 1953 до 1962 г. градът носи името Левскиград.