Пещера Магурата

На по-малко от 20 км от град Белоградчик в близост до една от най-популярните туристически дестинации у нас –Белоградчишките скали. Издълбана е в Рабишката могила, в чието подножие се намира и красивото Рабишко езеро. Магурата е сред големите български пещерни забележителности, фигурира под номер 26 в списъка на най-дългите пещери в България..

Образуването на пещерата е започнало преди 15 млн години. Състои се от една главна галерия, в която са оформени 6 пещерни зали и три странични разклонения. Богата е на пещерни образувания. Най-известни с внушителните си размери са „Големия сталактон” с височина над 20 м. и „Падналия бор” – най-големият сталагмит, открит до сега в българските пещери. Дължината му е над 11 м., а диаметърът – 6 м.

През 1960 година пещерното богатство е обявено за природна забележителност и паметник на културата, а на следващата година е благоустроена и пригодена за туристически обиколки.

Магурата е най-известна с откритите в една от големите и зали пещерни рисунки, датирани от епохите на епипалеолит, неолит, енеолит и начало на раннобронзовата епоха. Изображенията са издълбани в скалата и нарисувани с прилепно гуано (прилепна тор) Рисунките са с разнообразна тематика и разкриват цялостния живот на предците ни от съответните епохи. Показват ловни сцени, танцуващи жени, битови сцени, оръдия на труда, животни и растения, различни звездни картини.
Изключителен интерес представлява Слънчевият годишен календар от късния енеолит, който по-късно през раннобронзовата епоха е дообогатен и се слави с прецизна точност на записите. Рисунките към него много образно разкриват регионалните празници, обичаи и емблематичните за онова време персонажи.

Входът на пещерата е оформен в стар понор от едната страна на хълма, а изходът е от другата страна на Рабишката могила на 7 м по-ниско равнище.
Туристите могат да се запознаят с почти всички пещерни забележителности на Магурата в едночасова разходка из дълбините и, посещавайки последователно 6-те пещерни зали в земните недра. Изграден е асфалтов път, по който всеки желаещ може да стигне до популярната българска пещера.

Първата зала е най-голяма – Триумфалната зала. Тя е богата на различни образувания. При обстойно археоложко изследване в началото на миналия век са открити доказателства за живот в нея от раннобронзовата и ранножелязната епоха. Освен богатия арсенал от битови оръдия и сечива, в пещерната зала са открити и кости от домашни животни и пещерна мечка.
Част от залата с изкуствена стена е превърната в винарска изба „Магура”. В нея отлежава висококачествено вино.

Следва пещерна зала Срутището, която също в с богата история. В нея партизани от отряд „Георги Бенковски” са се упражнявали в стрелба по пламъка на поставена на върха на сталагмит свещ. В края си залата е свързана с алеята на рисунките. 240-метровият пещерен коридор преминава в три малки зали: Слънчевата, Глинените гърнета и Мрачната зала. В него се виждат прочутите пещерни рисунки, които се славят като най-удивителния шедьоври на първобитното изкуство на Балканския полуостров.

Следва пещерна зала Сталактоните. Тя е сред най-големите в Магурата, има разнообразни синтрови образувания, най-характерни сред които са Големият и Малкият сталактон. По пода и са разпръснати огромни скални блокове.
Следващата зала е наречена Падналия бор, заради оформилата се в нея най-дебела пещерна колона.
След това се минава през пещерна зала Тополата и Изходната зала, която отвежда туристите до площадката над Рабишкия язовир. С нея са свързани и останалите три пещерни зали – Тронната зала, Ремсовата зала и Санаториума – временна болница с 30 легла за лечение на болни от бронхиална астма. Благоприятните условия там обуславят ценното лечебно действие, което пещерата притежава.

Пещера Магурата