Мостът

  • Мостът Мостът Ататюрк, Истанбул, Турция

    Мостът Ататюрк, който свързва двата континента- Европа и Азия, на които е разположен космополитният, дълъг повече от 150 километра Истанбул.

    ...

    Мостът Ататюрк
    Начало /  /  / ...



  • Мостът Мостът на въздишките Венеция-Италия

    Мостът на въздишките Венеция-Италия се намира във Венеция, Италия. Мостът свързва старите затвори със стаите за разпити в Двореца на дожите. Проектант на моста е Антони Контино, чийто чичо построява моста „Риалто“. Построен е през 1602 г. Местна легенда гласи, че ако двама влюбени се целунат, минавайки под моста по залез слънце, ще бъдат вречени във вечна любов. Mosta-na-vazdishkite

    ...

    Мостът на въздишките Венеция-Италия
    Начало /  /  /  / ...



  • Мостът Мостът "Банпо"-Сеул-Корея

    Мостът "Банпо"-Сеул-Корея  е построен през 80-те години на минаия век, но през 2008 г. претърпява сериозна реконструкция, която му придава днешния атрактивен вид. На него има монтирани 10 000 LED светлини, които постоянно променят цветовете си, създавайки красиви дъги. Освен това има и музикално озвучени, което спомага за атмосферата. По него има и фонтани, които използват вода от реката, така че инсталацията е съобразена и с околната среда. Banpo

    ...

    Мостът "Банпо"-Сеул-Корея
    Начало /  /  /  / ...



  • Мостът Мостът "Хендерсън"- Сингапур

    Мостът "Хендерсън"- Сингапур e  чудата конструкция, която наричат "Мостът на вълните" свързва два парка в Сингапур. Мостът се издига на височина 36 метра и е най-високият пешеходен мост в страната. Построен е през 2008 г. и днес е предпочитано място за излети и срещи. През нощта се осветява от LED светлини. Hendersan

    ...

    Мостът "Хендерсън"- Сингапур
    Начало /  /  /  / ...



  • Мостът Англия, Мостът Тауър Бриндж в Лондон

    70 хиляди тона бетон полагани от над 400 души- това са основите на прочутия мост Тауър Бриндж в Лондон. Мостът се състои от две кули, които са свързани с две хоризонтални пътеки.  Мостът Тауър Бриндж в Лондон е подвижен и двете крила могат да се повдигат до ъгъл от 83 градуса, за да преминават по-големи кораби.

    Сегашният цвят на Мостът Тауър Бриндж в Лондон датира от 1977 г., когато е боядисан в червено, бяло и синьо по случай юбилея на кралицата.

    Мостът Тауър Бриндж в Лондон  има собствен музей, в който е изложена историята на моста. Асансьор те изкачва по едната кула, а на слизане можеш да използваш и стълбите. Във вътрешността на постройката може да се видят любопитни филми за историята на съоръжението. В пешеходните мостове между двете кули, на височина 43 м, са разположени интересни фотографски изложби, които почти се доближават до уникалните гледки към града и реката, разкриващи се оттук.

    Всеки ден мостът Тауър Бриндж в Лондон е пресичан от около 40 000 човека.

    ...

    Англия, Мостът Тауър Бриндж в Лондон
    Начало /  /  / ...



  • Мостът Мостът "Шенян"-Китай

    Мостът "Шенян"-Китай.

    "Шенян"-Китай, е донякъде мост, донякъде китайски павилион, тази впечатляваща конструкция е част от т.нар. "мостове на дъжда и ветровете", които се строят, за да предпазват пътниците от обилните валежи. Този мост датира от 1916 г. и е построен с камъни и дървета, но без да се използват гвоздеи. Освен удобен път, мостът предлага и панорамна гледка към близките селца и чаените дървета, покриващи хълмовете. Shenqn

    ...

    Мостът "Шенян"-Китай
    Начало /  /  /  / ...



  • Мостът  Мостът Овертон

    Каменният мост Овертон в близост до селцето Милтън в Шотландия има печалната слава на гората Аокигахара, но по отношение на кучетата. Тук са сложили доброволно край на живота си стотици животни и то скачайки от един и същ парапет. Никой няма логично обяснение за случващото се. Според по-научното обяснение мишките, живеещи под моста примамват ловджийските хрътки. Но съществува и друга версия - тук някъде се намира границата между света на мъртвите и този на живите. Именно това по някакъв начин въздейства върху четириногите. Каквато и да е истината тук, мостът привлича хиляди любопитни в това иначе най-обикновено място. 

    ...

    Мостът Овертон
    Начало /  / ...



  • Мостът Баба Вида

    Крепостта Баба Вида

    Се намира на площ от 9,5 дка на брега на река Дуна, в в северната част на Видин се намира крепостта „Бабини Видини Кули” или още наричана „Баба Вида”.!

    Крепостта е изградена върху останки на античния град Бонония. Строежът на средновековния замък започва през втората половина на Х век, но по време на Второто българско царство (края на ХІІ - ХІV век) се извършва и най-същественият градеж. Последният български цар преди падането на България под османско владичество Иван Срацимир (1324 г. – 1397 г.) е живял в крепостта.

    Съществува легенда, според която Вида е била най-голямата дъщеря на заможен български болярин. Заради неуспешните бракове на сестрите си Кула и Гъмза, Вида отхвърляла всички предложения за женитба, изградила замъка и останала в него през целия си живот.

    По време на османското владичество в крепостта са обособени складови помещения за храна и боеприпаси и караулни помещения. А след Освобождението (1878 г.) достъпът до нея е бил забранен, защото обектът се използвал от военните. 
    Първите разкопки в крепостта от 1956 до 1962 г. разкриват останки от римската, византийската, раннобългарската, къснобългарската и османската епоха.

    „Баба Вида” отваря врати за посещения през 1958 г., като в крепостта е подреден и музей.

    През 1964 г. средновековният замък е обявен за паметник на културата с национално значение.

    Крепостта е заобиколена от ров, който някога се е пълнел с вода от река Дунав, а мостът е бил подвижен. „Баба Вида” имала девет ъглови и междинни кули, а стените и кулите завършвали с бойници.

    При разкопки в крепостта са открити основи на параклис от ХІІІ - ХІV век.

    В момента за посещение са достъпни две от кулите. В крепостта има затвор, в който могат да бъдат видени уреди за изтезания. Атрактивни са фигурите на палач и затворник, с които туристите често се снимат. На една от терасите са експонирани топове и бесило.

    „Баба Вида” е сред най-запазените средновековни отбранителни съоръжения в България и не случайно често е декор за заснемане на филми. В крепостта се намира и летният театър на град Видин, в който се провеждат концерти, театрални постановки и др.

    За спомен от крепостта могат да бъдат закупени картички, сувенири и информационни материали.

    ...

    Баба Вида
    Начало /  / ...



  • Мостът Понте Векио-Флоренция-Италия

    Понте Векио-Флоренция-Италия. Моста Понте Векио (или „Старият мост“) е покрит мост над река Арно във Флоренция, Италия. Известен е с предимно бижутерските магазини, построени на него. Мостът се намира между галерия Уфици и Двореца Пити - Италия. Мост на това място навярно има още в края на Римската империя (4 век). През 972 г. Понте Векио е дървен мост. През 1333 е разрушен от придошлите води на Арно. През 1345 г. придобива днешния си вид на покрит мост с магазинчета. Мостът остава невредим дори при отстъплението на немците през Втората световна война. Ponte-Vekio

    ...

    Понте Векио-Флоренция-Италия
    Начало /  /  /  / ...



  • Мостът Меандрите

    Меандрите на р. Арда

    Са край град Маджарово са сред фотографските обекти в страната. Красивите извивки на пълноводната Родопска река лъкатушат по склоновете на планината и гонят своя път. Хванати след дъждове сред пролетна зеленина и виещите се в небето Лешояди накацали по отвесните скални игли, Меандрите са особено фотогенични..


    Завоят се извива плавно и водата се скрива зад всеки следващ завой на река Арда, около скали и хълмове.
    Гледка, която хипнотизира.

    Река Арда е най-големият десен приток на р. Марица и най-голямата родопска река. Извира от Ардински връх в Родопите и се влива в река Марица, извън територията на страната. Дължината на реката в границите на България е 241,3км. Водосборът на реката е силно подложен на средиземноморското влияние. Единствен в страната, той е разположен изцяло успоредно на бреговата беломорска ивица, на разстояние 40-60км от нея. На това се дължи и разпределението на пълноводията по сезони (главно през зимните месеци), както и големите размери на високите вълни като резултат от снеготопене и зимни дъждове. Въпреки ясно изразения си планински характер, реката има малък среден наклон – 5.8%, но сравнително голям коефициент на извитост - "1.9". Свидетелство за това са изключително красивите завои (меандри) криволичещи сред огромни скални масиви и куполи в средното течение на реката. Източните Родопи, през които преминава реката, представляват силно разчленена и разнообразна, сравнително ниска планинска земя. Това създава предпоставки за формиране на доста долинни разширения във форма на котловини. На територията на област Кърджали такива са Кърджалийската, Широкополската, както и някои по-малки.

    В района между яз. "Кърджали" и яз. "Студен кладенец" е оформена широка речна тераса. Поречията на реките са били предпочитано място за създаване на селища още от дълбока древност. Река Арда, както и по-големите нейни притоци не правят изключение. В района на гр. Кърджали при строителни работи е открито селище от 6 хил. пр. Хр. Много предмети, намерени при археологическите разкопки, са във фонда на Регионалния исторически музей. Почти на всяко възвишение по завоите на реката има изградени крепости. Руини от тях са запазени и до днес. Такива са крепостите "Кривус" при с. Башево, "Патмос" край хижа "Боровица", "Моняк" край Кърджали и др.

    За преминаване на древните пътища към Беломорието на реката са били изградени няколко каменни моста, внушителни по своите размери и впечатляващи и днес със своята оригинална архитектура. Такъв един изцяло съхранен от времето е Дяволският мост в района на ардинското село Дядовци. Отделни части от мостове има на няколко места в региона: край селата Сухово, Боровица, а други 3 са останали под водите на язовирите.
    Реката с нейните язовири е приятно място за отдих и почивка. Във водите се среща много риба и така тя се превръща в любимо място за много запалени рибари. 

    Край село  Маджарово река Арда прави 180-градусов завой, образувайки красив пролом. От едната страна на пътя е реката, а от другата – 300-метрови отвесни скали, над които кръжат белоглави лешояди. 
    Арда е може би най-впечатляващите реки в България. Тя извира от връх Ардин в Родопите и се влива в Марица на гръцка територия, като по пътя си образува уникални меандри (извивки на речното корито под формата на подкова). По пътя си реката изминава 250 километра, пълни с вода три от най-големите язовири и се влива в Марица, за да завърши своя път на територията на Гърция.
    Едни от най-впечатляващите и лесно достъпни завои са тези на входа на язовир “Ивайловград”. Маджарово е изоставено миньорско градче, което е разположено в котловина. Смята се, че е кратер на отдавна угаснал вулкан, през който Арда си е проправила път, образувайки красиви меандри. Пътят Маджарово-Бориславци, който криволичи покрай реката, е може би най-живописният в България, а Източните Родопи са единственото място у нас, където все още гнездят белоглави лешояди.
    Не по-малко прекрасни са и другите няколко меандъра. Повечето от тях се намират в района на яз. „Кърджали”. Най-популярният от тях е известен като „Завоя“. За него са изписани много статии. И има защо – мястото е наистина спиращо дъха. Намира се на южния склон на яз. „Кърджали” по пътя между селата Рибарци и Стар Читак. Там реките Боровица и Арда се събират в едно, образувайки живописна панорамна гледка. Имайте предвид, че в тази част на Родопите населението е бедно. Почти няма поминък. Хората се изхранват с отглеждане на картофи и тютюн. Срещат се и малки стада с овце. И може би това е причината тази красота да оцелее толкова десетилетия.
    Ако сте стигнали до тази част на Родопите, не пропускайте да видите и другите два меандъра на Арда, които се намират съвсем близо. Първият от тях е в района на с. Русалско. Мястото е изумително красиво. Отправна точка за него е споменатото село Боровица. Пътят заобикаля язовира, като постепенно се спуска до устието на Арда, където има мост. Това е най-ниската точка – оттук започва изкачването по тесен и не особено добре поддържан асфалтов път към Русалско, но изкачването си струва. Маршрутът минава през обезлюдени села и махали, носещи култови имена. Едно от тях е с. Долна Сполука – изключително живописно място, кацнало върху стръмни хълмове, на които пасат овце. Идилия!
    Съвсем наблизо се намира и с. Любино, където може да се види още един красив меандър. Там реката вие покрай хълма, на чиито връх се е намирала средновековната крепост Кривус. Части от крепостната стена, бойниците и входа на крепостта са запазени и до днес.
    Най-лесен за откриване е меандърът при Маджарово. За другите, трябва да хванете пътя Кърджали-Ардино. Като стигнете с. Кобиляне, отбийте вдясно (след бензиностанцията) в посока Боровица. Там има още една отбивка вдясно към селата Стар читак, Рибарци и Сухово, където се намира прословутият „Завой” на яз. Кърджали. За другите два меандъра трябва да се върнете до Боровица и да поемете към Русалско (най-добре е да питате местните, тъй като табели няма). В Боровица има и нов хотел, който предлага чисти стаи на добра цена.
    Други забележителности в района:
    – пещера Утробата
    – Дяволският мост край Ардино
    – Тракийски скални ниши при с. Дъждовница
    – Останките от крепостите Патмос и Кривус
    – Мостът над яз. Кърджали при с. Сухово

    ...

    Меандрите
    Начало /  / ...