Флора и фауна в Странджа - планина

Поради географското положение и особения климат растителността на Странджа се отличава от европейската и се доближава до понтийско-евксинската флора на Кавказ и Мала Азия. 
В Странджа се срещат 1700 вида висши растения, представляващи 50% от видовото богатство у нас. От тях 15 са балкански ендемити, 2 странджански ендемити, броят на реликтните растения е 49. Планината притежава едно от малкото естествени дъбови и източнобукови находища в Европа със запазен първоначален състав и разнообразие. 
В буковите формации с вечнозелена растителност се срещат уникални за Европа видове като източен бук, странджанска зеленика, странджанска боровинка, джел, странджанско вълче лико, лавровишня и др. 
Край реките и влажните места са характерни така наречените лонгозни, периодично заливани гори с доминиране в тях на полски ясен и по-рядко на полския бряст, черната елша и на места на летния дъб, дръжкоцветния дъб, странджанския дъб, обикновения габър, бялата топола и др. Особено характерни са вечнозелените дървесни лиани – скрипката, гърбачът, листопадните дървесни лиани като видовете повет, дива лоза, тревистият лиан – хмел и др. За тревната покривка са характерни битинският синчец и други видове растения. 
В района на Велека се намира най-интересният „оазис“ в България, на Балканския полуостров и в Европа. Тук са концентрирани най-голям брой реликтни южноевксински флорни елементи и южноевксинска горска растителност с едификатори източният бук и източният горун с характерните в тях реликти странджански дъб, странджанска зеленика, странджанска боровинка, странджанско бясно дърво, колхидски джел, лавровишня, мушмула, пирен, калуна и др. 
Фауната на Странджа се характеризира с висок процент средиземноморски, субмедитерански и малоазийски видове. Те са широко разпространени в ниските и средни части на планината. За по-високите части са характерни предимно евросибирските елементи. 
Фауната на планината има 99 ендемични вида безгръбначни животни, а гръбначната й фауна е най-богатата в българска защитена територия - 263 вида.
Описани са 54 вида бозайници като вълци, диви прасета, сърни, чакали, диви котки, зайци. Популацията на видрата в река Велека е най-добре запазената в Европа. В Червената книга на България са вписани видрата, златката, вълкът, пъстрият пор, а тюленът-монах е включен в Световната червена книга.
Един от главните маршрути на миграция на птиците в Европа – Виа Понтика минава над Странджа планина. Включени в Червената книга на България са 17 гнездящи (черният щъркел, осоядът, малкият лешояд, скалният орел, ливадният дърдовец, горският бекас, гълъбът-хралупар, белогърбият кълвач, черният кълвач) и 57 вида мигриращи птици.
Населени места в Странджа: Малко Търново , Синеморец, Ахтопол, Царево, с. Бръшлян (Сърмашик), с. Граматиково, с. Българи, с. Голямо Бухово, с. Бродилово, с. Звездец, с. Момина Църква, с. Факия, с. Младежко и др.
Ахтопол е разположен на леко издаден нос, 87 км югоизточно от Бургас и 477 км югоизточно от София. Градът има богата древна и средновековна история. Намира се на мястото на древно тракийско селище. Около шести век преди новата ера е колонизиран. Римляните го нарекли Перонтикус. Византийският владетел Агатон възстановява селището след варварските нашествия и му дава името Агатополис ("Град на любовта"), което се запазва и до днес. 
Синеморец е разположен на 5 км южно от Ахтопол. Плажът, който се намира на югоизток от града, се смята за най-хубавия на Черно море поради неповторимата хармония между морския бряг и гората. Населението на Синеморец е едва 140 души, но се увеличава неколкократно през летният сезон.
Царево се намира на 72 км южно от Бургас и 462 км югоизточно от София. Разположен е в подножието на Странджа планина – там, където тя се снишава до морето. В околността има три големи плажни ивици. През 1944 г. градът е прекръстен на Мичурин, но понастоящем отново е с предишното си име. Основното препитание на местното население са риболова, лозарството, търговията и туризма.