Разходка из планините на българия

Обща информация
Рила е най-високата планина в България и на целия Балкански полуостров (с най-висок връх Мусала-надморска височина 2925 м).
Най-старото име на планината е Доункас, дадено и от траките. Означава място с много вода. Тракийско е и другото и име - Роула, което славяните видоизменят на Рила. То също е свързано с многоводието на планината (означава “водна планина”). Това название не е случайно. В Рила има около 200 езера и множество минерални извори. От тук извират едни от най – пълноводните и дълги реки на Балканите (Искър, Марица, Места и др.).

Обща информация
Пирин е втората по височина планина в България, с най-висок връх Вихрен (2914 м.). Най-старото познато име на планината е Орбелус - белоснежна, познато ни от траките, докато славяните са я наричали Перин или Перун. Българите традиционно смятат, че името на Пирин идва от това на славянския бог Перун – повелителят на гръмотевиците. По-сериозните изследвания обаче показват, че имената Пирин и Перун съвпадат чисто случайно и името на Пирин идва от тракийската дума“перинтос”, което означава скала, която пък идва от хетската "перунаш".

Обща информацияза Родипи планина - България. В България на планина. На планина в България
Родопите - България е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Името на планината Родопи - България е с тракийски произход. Род-опа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“.

Обща информация
Стара планина се простира по цялата дължина на България и разделя страната на Северна и Южна България. Най-високият ѝ връх е Ботев (2376 м). Нарича се още Балкан, откъдето произлиза и името на Балканския полуостров. Древното римско име на Стара планина е Хемус.

Обща информация
Витоша е уникална! За нея е писано много, с възхищение и респект! Въпреки това, посещавайки я, всеки път откриваме нещо ново и непознато. Най- дългата пещера в България, огромното растително богатство, уникалните каменни реки, изобилието на води близостта до столицата обясняват интереса към нея. Напълно закономерно тук е първата проява на организиран туризъм у нас, подбудена от родолюбивият Алеко Константинов. Днес планината се радва на най- големия поток от туристи в нашата страна.

Обща информация

Средна гора е разположена между Задбалканските котловини на север и Горнотракийската низина на юг. Средна гора е средновисока планина и е разположена в централната част на България, успоредно на Старопланинската верига. На запад Средна гора достига до течението на река Искър, а на изток до завоя на река Тунджа, който се намира северно от град Ямбол. Планината е дълга 285 километра, а най-голямата ѝ ширина е около 50 километра. Най-високата ѝ точка е връх Голям Богдан (1604 м).

Обща информация

Осоговската планина или Осогово е планина в България и Република Македония. Най-високата ѝ точка е вр. Руен - 2251 метра, който се намира на територията на България и е един от нейните 100 национални туристически обекта. Най-високата точка на територията на Република Македония е Царев връх (на македонски литературен език Царев Врв) - 2085 м.
Осогово е най-северно разположената планина от Осоговско-Беласишката планинска група, както и най-високата планина от тази редица. Отстои на 85 км от София. Северните ѝ склонове се спускат стръмно към Каменишката и Кюстендилската котловина. На север областта се отделя от планините на Краището чрез Велбъждката седловина, а на юг седловината Черната скала отделя планината от по-ниската Влахина планина. Масивът Осогово се състои от плоски планински била с посока на простиране северозапад-югоизток и югозапад-североизток. При тяхното пресичане си издига най-високият връх Руен. Между Осогово, Влахина планина и долината на Струма са разположени хълмисто-ридовите историко-географски области Осоговия и Пиянец.
В планината има обширни иглолистни и широколистни гори. В Осогово се среща редкият вид алпийски тритон. Природните и условия позволяват развитието на целегодишен туризъм.

Обща информация

Беласица (на гръцки: Κερκίνη, Керк̀ини или Μπέλες, Б̀елес) е планина в областта Македония. Тя е част от Осоговско-Беласишката планинска група. Понастоящем е поделена между Гърция (около 45%), Република Македония (около 35%) и България (около 20%). Общата площ на планината е 670 кв км. От двете гръцки имена Керкини е предполагаемото антично име, а Белес е модерното, произлязло от българското.

 Беласица се простира по посока изток-запад. Дължината и е 63 км, а средната ширина 7-9 км. На север Беласица граничи с долината на река Струмешница, на изток с Рупелското дефиле, на юг със Серското поле и на запад с Костуринската седловина.

В структурно-геоложко отношение Беласица представява типичен линеен хорст. Тя се оформя като планински блок през плиоцена между два паралелни разседа, които я ограждат от север и юг, т.е. издига се хорстово, а съседните полета потъват. По тази причина река Струма на гръцка територия рязко сменя южното си направление със западно, успоредно на южния разсед.

Гледана от север от долината на река Струмешница или от юг от Серското поле, Беласица се издига като внушителна стена. Планинското било е тясно, остро, на места скалисто или покрито с пасища. Южните склонове са скалисти, стръмни и слабо залесени, докато северните са гористи, прорязани от много дълбоки долове и буйни реки и потоци с малки водопади. Страничните ридове са къси и стръмни. Най-високата точка на Беласица е връх Радомир (2029 м). Други високи върхове са: Конгур или Голям Конгур (1951 м), Дебело бърдо (1951 м), Лозен (1898) и Тумба (1880 м), при който се събират границите на държавите България, Гърция и Република Македония. От всички върхове на билото се откриват чудесни панорамни гледки.
През последните няколко години от почти непозната планина, Беласица се превърна в една от предпочитаните дестинации за пешоходен туризъм. Основните туристически маршрути в българския участък на планината са маркирани с лентова маркировка с определен цвят. Поради факта, че до скоро Беласица беше "затворена" планина в нея има малко места за настаняване на туристи. От 2001 година през месец август ежегодно се организира международен туристически поход за изкачването на върх Тумба под мотото "Балкани без граници". В българската част на планината са изградени 2 туристически хижи, втората от които е бивша гранична застава:

• х.Беласица, 720 м, 65 места;

• х.Конгур, 1280 м, 50 места.

Основен изходен пункт за изкачването на Беласица в българската и част е град Петрич, както и селата Самуилово, Ключ и Скрът. Най-удобни изходни пункове на територията на Република Македония са селата Смолари и Банско.

Обща информация

Славянка (на гръцки: Όρβηλος, Орвилос) е планина, разположена на границата между България и Гърция. Тя е част от Рило-Родопския масив. 
По билото на Славянка минава държавната граница между България и Гърция, като по-голяма част от площтта ѝ се намира на българска територия. Най-високата точка на планината е Гоцев връх (старото му име е Алиботуш) с височина 2212 м, разположен на самата гранична линия. Други високи върхове над 2000 м са: Шабран (2196 м), Голям Царев връх (2186 м), Малък Царев връх (2087 м), Шабран (2196 м), Салюва джамия (2027 м).

Обща информация

Странджа заема площ от около 10000 кв. км. на територията на югоизточна България и северната част на европейска Турция. У нас се намират само северните и североизточните й разклонения, които имат хълмисто-нископланински характер и са силно разчленени от сравнително гъста долинна мрежа. По-голямата и по-висока част на планината е разположена в Турция. Странджа има ясно изразена северозападно-югоизточна посока на простиране, като най-високият й връх Махиада (1031 м) е в турска територия.