Славянка - планина

Обща информация

Славянка (на гръцки: Όρβηλος, Орвилос) е планина, разположена на границата между България и Гърция. Тя е част от Рило-Родопския масив.
По билото на Славянка минава държавната граница между България и Гърция, като по-голяма част от площтта ѝ се намира на българска територия. Най-високата точка на планината е Гоцев връх (старото му име е Алиботуш) с височина 2212 м, разположен на самата гранична линия. Други високи върхове над 2000 м са: Шабран (2196 м), Голям Царев връх (2186 м), Малък Царев връх (2087 м), Шабран (2196 м), Салюва джамия (2027 м).

Растителният свят в планина Славянка

В Славянка виреят повече от 1700 висши растения, което я прави уникална не само в България, но и в европейски мащаб. Флората и фауната са много богати. Изследователите определят Славянка като уникален природен кът именно заради богатството му на растителни и животински видове. Върху незначителната му площ преди разширението имаше над 1400 вида висши растения. Не случаино районът на резервата се смята за един от най-важните флористични формообразувателни центрове на Балканският полуостров. Тук има повече от 20 вида български ендемични растения, като 5 от тях на се срещат никъде другаде в страната. Най-широко разпространеният дървесен вид е черен бор (Pinus nigra), който заема ниските части на резервата. Над него се е настанила черна мура (Pinus leucodermis), чиято горна граница минава на 1800 м.н.в. Тук се намира най-голямото находище на черна мура на Балканите, която е основната причина за обявяването ѝ за резерват. Възраста на горите от черна мура е 60-120 г., като отделни насаждения са над 200 г., а някои дървета достигат и до 400 години.

Животинският свят в Славянка планина

Животинският свят на Славянка също е богат и разнообразен. Наред с типичните за страната видове - сърна (Capreolus capreolus), дива свиня (Sus scrofa), заек (Lepus europaeus), лисица (Vulpes vulpes), язовец (Meles meles) и други – се срещат и много средиземноморски видове. По-извесни са чакалът (Canis aureus), шипобедрената костенурка (Testudo graeca), шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni), македонски гущер (Lacerta erchardi), рядката котешка змия (Telescopus fallax) и други. Особено много са средиземноморските представители на безгръбначните животни – над 55-60% от всички безгръбначни в резервата.

Резерватът Алиботуш

Алиботуш" е резерват с обща площ 1185,8 ha. Обхваща територии с различна надморска височина-от 1140 до 2212m. На територията на резервата има голям брой балкански и европейски ендемити (черния бор Петродан, борисова ела, алиботушкия чай,т.е.Пирински чай (Sideritis scardica)парилската метличина, славянското котенце и др). По своето богатство и разнообразие на растителни видове Славянка е естествена ботаническа градина, ноято поради недостъпността си относително е запазила и до днес първичният си вид и красота. От ранна пролет до късна есен тук не спират да цъфтят най-различни и редки за природата растения.

Легенда за Алиботуш

Една чудна легенда се носи из горите на Славянка. Някога планината носила името Алиботуш и тази легенда разказва как то било дадено от местните хора. През турското робство тук живеел смел и силен войвода, който защитавал хората и бил неуловим. Най-после, с хитрост, турците хванали народния закрилник Али Страшника. Селим паша бил поразен от достойното държане на храбрия войвода и рекъл: " Нямам власт, за да те пусна, но ако стигнеш върха с тези ботуши- бъди свободен!" Пред Али поставили чифт ботуши и ги напълнили с вряла смола. Само миг се поколебал войводата. Бързо пъхнал краката си в смолата и тръгнал- не вървял, а тичал с огромни скокове, сякаш летял като птица. Стигнал върха и ... издъхнал. Оттогава седловината с ливадата, където Али Страшника обул ботушите, народът нарекъл Парила, а планината- Алиботуш.