Пирин - планина

Пирин е разположен в югозападния ъгъл на страната между долините на реките Струма и Места . На север граница с Рила е седловината Предел (1142 м), а на юг - Парилската седловина (1170 м), която отделя Пирин от планината Славянка. На изток от него е разположена планината Родопи, а на запад - Влахина, Малешевска и Огражден планина. В полите му са оформени и няколко полета като Разложкото, Гоцеделчевското и Петричко-Санданското. 
Площта му е 2585 квадратни километра, тоест той е сравнително компактна малка планина, което се потвърждава и от голямата му средна височина - 1033 метра.

 Пирин са оформени три неравномерни по площ дяла - северен, среден и южен. 

• Северен Пирин е най-големият дял на планината и всъщност неговата същинска част. Той заема 74% от цялата планина, дълъг е общо 42 км. Простира се от Предела на север до Тодорова поляна на юг - седловина на централното било, висока 1883 м. Северен Пирин е най-посещаваната част, само той има алпийски характер, множество езера и значителен брой хижи и заслони. Тук се намират и най-високите върхове- Вихрен (2914м.) и Кутело с височина 2908 метра. Върховете Кутело и Бански суходол (2884м.) са свързани помежду си с известната седловина "Кончето" с най-малка височина 2810 м. Северният дял е достатъчно голям, за да могат в него да се определят, макар и по-условно вътрешни малки дялове, съответстващи на четири части на Главното било и на четирите странични била - Мраморен дял (връх Вихрен), Северен централен дял (връх Бъндеришки чукар), Южен централен дял (връх Дженгал), Полежански дял (връх Голям Полежан), Каменишки дял (връх Каменица), Синанишки дял (връх Синаница) и дял Дебели рид (връх Ченгелчал).

• Среден Пирин се простира между седловините Тодорова поляна и Попови ливади (Папаз чаир - 1430 м). Това е най-малкият (7%) и къс (7 км) дял, но най-високият му връх Ореляк достига 2099 метра. Той е мраморен красив връх, който, гледан от север прилича на орел с леко разтворени криле. Останалите върхове са ниски (под 2000 м) и гористи. Среден Пирин е покрит почти изцяло с широколистни гори, изобилстващи от тъй наречения Пирински чай (Sideritis scardica). 

• Южен Пирин е най-ниският и заоблен дял (връх Свещник - 1975 метра). Той заема 19% от планината и е дълъг около 11 км, колкото е и широк. Той е посещаван много слабо, няма туристически хижи. Плътно е покрит с иглолистни и широколистни гори. Изграден е от гранит в централните части и мрамор по периферията. На юг достига до Парилската седловина.

Пирин е многоводна планина. Тя дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места.
Най-голямото водно богатство на Пирин са красивите езера. На брой 176, те имат ледников произход, разположени са в малки и големи циркуси. Поради този си произход те са сравнително дълбоки, бистри, а поради височината - много студени. От високопланинските езера в България най-голямото пиринско езеро - Поповото е на четвърто място по големина и второ по дълбочина в България. 

з-н Казана
з-н Караманица
з-н Кончето
з-н Спано поле
з-н Тевното езеро
ТБ Голямата мочара 
хижа Безбог
хижа Бъндерица
хижа Вихрен
хижа Гоце Делчев
хижа Демяница
хижа Каменица
хижа Лагера
хижа Малина
хижа Моравица
хижа Пирин
хижа Попови ливади
хижа Предел
хижа Синаница
хижа Яворов
хижа Яне Сандански

Байкушевата мура
вр.Вихрен
вр.Синаница
Кременски езера
Национален парк Пирин
Поповото езеро
р.Глазне
резерват Баюви дупки- Джинджирица 
резерват Юлен
Роженски манастир
Тевното езеро