Витоша

Витоша е част от Планско- завалската верига и е единствената куполна планина от вулканичен произход у нас. Оградена е от Софийската котловина (550мнв) от север, Пернишката (750мнв) на югозапад и Самоковската (1000мнв). На изток планината плавно прелива в Плана, а на запад Владайския проход я отделя от Люлин планина. На юг седловината Бука преспа и Добри дол я отделят от Верила. В тези си граници площта на планината възлиза на 311, 28 кв. км. Средната надморска височина е 1382м, което я нарежда на второ място у нас след Рила (1545м).
От дълго време се спори дали на Витоша е имало заледяване. Обект на тези спорове са каменните реки. Хилядите овални каменни блокове са струпани по част от речните долини, а дълбоко под тях се чува глухото бучене на водата. Днес в научните среди преобладава мнението, че те не са морени, а са резултат от специфично за планината изветряне на сиенитните скали. Не липсват и обекти за алпинизъм. Иначе малкият, двуглав връх Комините е добре познат на софийските алпинисти. По- рядко посещавани са скалите над Боянския водопад, а първенството държи източната стена на вр. Голям Резен, която е висока до 250м. Огромен интерес представлява Боснешкия карстов район в югозападните склонове на планината. Тук сложното нагъване на земните пластове е довело до образуването на 38 пещери, от които 35 са по поречието на р. Струма между селата Боснек и Чуйпетлово. По- известни от тях са Чучулян, Чичовци, Академик и снежнобялата пещера Пепелянката, пред която преди да влязат, старите пещерняци са оставяли обувките си. Безпорен фаворит, обаче е Духлата- най- дългата пещера в България. Нейните галерии са с обща дължина 18км, разположени на седем етажа с шест подземни реки. Пещерата е богата на малки езерца, сталактити, сталагмити, "балдахини", "драперии", "завеси" и множество причудливи образувания като Елата и Ръката на Тангра. В района има няколко карстови извора, от които най- голям е Врелото под вр. Богово коло. Най- известен е Живата вода, чието странно име не е случайно. Под земята този извор е свързан с неголяма празнина, която се пълни и оттича, давайки по този начин пулсирането на водната струя. От устата на каменния змей се чува гъргорене, далечно бълбукане и накрая с едно особено "полуизсвирване" водата се втурва навън. Тече известно време, след което намалява и спира. После всичко започва отначало и така до безкрай…сякаш водата наистина е жива! За този извор е писал още през 17 век турския пътешественик Евлия Челеби.

Не случайно Витоша е наричана "белият дроб на София". На територията на планината има над 1800 вида висши растения. Това е половината флора на България! 150 вида дървесни и храстови видове заемат над 50% от площта на планината. До 1500- 1700мнв е поясът на широколистните гори, а над него до 1900мнв е на иглолистните. По- нагоре, в субалпийският пояс е царството на хвойната, боровинките и алпийските треви. През пролетта и лятото поляните се превръщат в невероятно пъстър килим от треви и цветя- камбанки, иглики, минзухари, омайничета и теменужки, лютичета и много други… 52 вида растения попадат в Червената книга. Сред тях са снежното кокиче, жълтата и петниста тинтява, наваличето, планинския божур (витошкото лале), жълт планински крем, петров кръст, насекомоядна кръглолистна росянка, златистата кандилка и др. Въпреки, че планината е толкова "цивилизована" животинския свят е богат. Установени са 1800 вида безгръбначни, 10 вида земноводни, 12 вида влечуги и над 200 вида птици. Наред с по- дребните обитатели се срещат 50вида бозайници. В горите и по южните склонове има сърни, благородни елени и елени лопатари, лисици, диви свине и ограничен брой мечки.

Витоша наистина е богата на води. Излизайки от платата и торфищата във високите части, пълноводните реки оформят множество красиви долини. Сред тях са златоносната Палакария, Куртова река (Вълчи дол), Селската река (Железнишка), Бистришка, Драгалевска, Владайска (с най- много каменни реки в басейна си) и Матница. На Боянска река, на по- малко от половин час под хижа Момина скала е Боянският водопад. От 15м водите на реката се хвърлят в подножието на отвесна скала, разпилявайки мъгла от ситен воден прах. През зимата водопада замръзва, и по ледените му кули често можем да видим алпинисти.

з-н Конярника
з-н Черни връх
хижа Алеко
хижа Белите брези
хижа Боерица
хижа Борова гора
хижа Еделвайс
хижа Есперанто
хижа Звездица
хижа Камен дел
хижа Кумата
хижа Момина скала
хижа Острица
хижа Планинарска песен
хижа Планинец
хижа Селимица
хижа Септември
хижа Тинтява

Боянски водопад
Драгалевски манастир
Златните мостове
пещера Духлата
Природен парк Витоша
резерват Бистришко бранище
резерват Торфено бранище
Черни връх

Къмпингуването на територията на природните паркове в България е забранено извън определените за това места. Ето кои места са определени за къмпингуване на територията на Природен парк "Витоша". Информацията ни е предоставена от Дирекцията на парка и е актуална към 21 март 2016 г.

Според сега действащия План за управление на Природен парк “Витоша” къмпингуване се допуска в зоната с направляван режим на защита по поречието на р. Струма между селата Боснек и Чуйпетлово, по р. Куртова – от пътя за с. Плана до горна граница на гората и по туристическата пътека от местността Шумнатица до р. Добри дол, като не се допуска за период по-дълъг от 3 дни на едно и също място.

В актуализирания План за управление на ПП Витоша, който все още не е влязъл в сила, се предвижда да се допуска къмпингуване извън изброените по-горе места, по изключение и единствено при провеждането на  предварително съгласувани с Дирекция на ПП Витоша, обучителни, скаутски лагери и събития свързани с оцеляване и поведение в планината, организирани от Национална Спортна Академия, Планинска Спасителна Служба, и др. организации.

Когато къмпингувате на диво, винаги оставяйте мястото след себе си по-чисто, отколкото сте го заварили! Приятен престой!