Как да се справим с проблема „възстановяване след празниците“?

На принципа, на който едно време са учили моряците да плуват – с главата надолу без много предисловия - или се давиш, или се справяш. На моряците връзвали въже през кръста, та ако нещата зазлеят, издърпвали младежа за малко и после пак. Та така и ние – скачаш смело в следпразничната работна седмица и започваш да плуваш. Първия ден с по-трудно контролируеми движения, но следващия все по-добре. Номерът е да преодолееш стреса от първия ден, а всеки следващ става все нормален и даже супер.

Споделяш с колегите си как и къде си прекарал почивните дни – без това не може. Разказваш весели случки, показваш снимки и така си извоюваш малко продължение на преживяванията, поне на ниво спомени.

Не искам да ви карам да си представяте, че сте без работа, неистово търсите такава и колко щяхте да сте щастлива да имате работно място, където се се върнете след празниците. Но въпреки това и този вариант съществува, така че това, от което едни се оплакват, други мечтаят да им се случва. Оценето го.

Има шанс след дългите празнични дни работата да ви е станала интересна и да я подхванете с желанието на някогашния ви първи работен ден. Защото и най-дългата почивка, а особено тя, в един момент става леко отегчителна.

Ако в последната версия не виждате себе си, просто си обещайте нещо хубаво и желано през първите почивни дни – награда за тази трудна, следпразнична работна седмица. Принципът за моркова и тоягата важи не само при комуникацията с животните. И ние имаме нужда след тоягата на работното ежедневия да получим морковчето на самонаграждаването. А и така ще имаме нещо приятно, което да очакваме в следпразничната проза.